О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 899
С., 14.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли……………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………….
гр.дело N 289/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Окръжна прокуратура Х. срещу решение № 317 от 03.12.2010 година по гр.д. N 456/2010 година на окръжен съд – Х. в частта, с която е отменено решение № 96/25.05.2010 г. по гр.д. № 260/2009 г. на районен съд С. и вместо него е постановено друго, като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ж. А. Д. от [населено място] сумата 6012, 72 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата 2500 лева обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, предл.2 ЗОДОВ.
Ответникът Ж. А. Д. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е формулиран така: Дължи ли правозащитният орган самостоятелно обезщетение, когато увреждането не е пряк резултат от негово действие, а е пряк резултат от акт на администрацията? Счита, че въззивното решение по поставения въпрос противоречи на т.10 от ТР №3/2004 г. на ОСГК.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. В случая обезщетението за имуществени вреди е присъдено заради отстраняването на ищеца от работа за времето от 8.09.2003 г. до 15.03.2005 г. Заповедта по чл.100, ал.2 ЗДСл е издадена въз основа на уведомително писмо на РП – С. и поради образувано сл. дело № 28/2003 г. на РС-Свиленград за престъпление по чл.202 и чл.201, ал.1 НК. Цитираният абзац от т.10 на ТР №3/2004 г. на ОСГК няма отношение към тази хипотеза, тъй като в него се визират незаконни действия или актове на администрацията, които са отменени. Издадената заповед по чл.100, ал.2 ЗДСл нито е незаконна, нито е отменена на това основание. По време на действието й, обаче, тя е причинила на ищеца имуществени вреди, които са в пряка връзка с повдигнатото обвинение. В разглежданата хипотеза следва да се има предвид т.11, ал.3 на тълкувателното решение, съобразно която обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 317 от 03.12.2010 година по гр.д. N 456/2010 година на окръжен съд – Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.