О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 883
С. 12.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни…………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………….
гр.дело N 28/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Ч. Г. и Б. Г., двамата от С., чрез пълномощника им адв. Б. Б. от АК-С., срещу решение № 698 от 08.07.2010 година по гр.д. N 1154/2008 година на Софийския апелативен съд в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на Д. Н. М. от С. сумата 27 078 лева обезщетение за ползване на недвижим имот, собственост на ищцата, за времето от 21.01.1999 г. до 4.08.2004 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за посочения период в размер на 11 559 лева – иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ответницата Д. Н. М. от С., чрез пълномощника си адв. Я. З. от АК-С., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски по делото.
Жалбата е постъпила в рока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В раздел I-ви от изложението на касаторите се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: Ако „титулярът на правото на собственост върху недвижим имот е ограничен в правото си от законно учредена и съществуваща вещна тежест в полза на трето лице върху имота /в конкретния случай „правото пожизнено и безвъзмездно да живее в цялото жилище”/ и не може да упражнява каквато и да е фактическа власт, съответно не може да реализира ползи от отдаването на имота под наем поради съществуващото ограничение в собствеността, може ли да обеднее от факта , че титулярът на ограниченото вещно право упражнява това свое право”. Касаторите поддържат, че решенията на съда по поставения въпрос противоречат на т.5 от П №1/1979 г. на Пленума на ВС, тъй като липсва причинна връзка между обогатяването и обедняването.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Формулираният материалноправен въпрос, дори и при терминологичното му прецизиране и тълкуване, няма отношение към правилността на постановеното решение. От данните по делото е видно, че с влезли в сила решения между същите страни и на същото основание, но за предходни периоди от време, е прието, че собствениците на имота са активно легитимирани по иска и на тях е присъдено обезщетение за ползването на имота, т.е.основанието на иска е безспорно установено. В тези съдебни решения, между които и на Върховния касационен съд № 471 от 15.03.2002 г. по гр.д. № 1033/2000 г. е посочено, че ответниците дължат обезщетение за ползването на имота на собствениците, тъй като бившата собственица М. А. си е запазила само правото пожизнено и безвъзмездно да живее в жилището, което право не се припокрива с вещното право на ползване по смисъла на чл.56 и сл. ЗС. Нейното право следва да се разбира като право на обитаване /заем за послужване/, но без правото да получава добивите от имота, което принадлежи на собствениците му.
В раздел II от изложението е посочено, че за правилното решаване на случая е от значение и точното прилагане на закона, както и развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен изложения вече въпрос са заявени още питанията дали е правилно при новите икономически реалности размерът на обедняването да се приравнява към размера на прихода, който би се реализирал при отдаване под наем на имота на свободния пазар и възможно ли е така определения еквивалент /свободна наемна цена/ да се определя от вещи лица, при положение, че тяхната преценка варира в пъти?
Следва да се отговори, че по въпросите на неоснователното обогатяване има обилна и последователна практика на ВКС, която се съблюдава от съдилищата. Тази практика не се нуждае от промяна, а такава необходимост не се обосновава и в изложението. Тя държи сметка за целта на закона – да се предотврати обедняването на един за сметка на обогатяването на друг, когато това е станало без основание. Дейността на вещите лице се контролира и корегира от страните и съда чрез предвидените процесуални способи, а без тяхното участие по делата съдът не би могъл да се произнесе по въпроси, за които са нужни специални знания. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на данни такива да са направени.
. По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 698 от 08.07.2010 година по гр.д. N 1154/2008 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.