О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 884
С. 12.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни…………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 103/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Р. И. Х. от [населено място], кв. В., чрез пълномощника й адв. С. А. от АК-С., срещу решение от 26.10.2010 година по гр.д. N 1247/2010 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.10.09 г. по гр.д. № 40199/2008г. на районен съд – С., 34 състав, като е отхвърлен иск на касаторката срещу П. Й. С. от [населено място], за отмяна на ид. част от дарение на недвижим имот, направено в полза на наследодателката на ответницата Л. Тильова Х., поч. на 24.08.2000 г. – иск с правно на основание чл.227, ал.1, б. „б” и ”в” ЗЗД.
Ответницата П. Й. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. И. М. от АК-С., оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото на правния спор. Излага съображения в писмен отговор. Претендира разноските за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката се поддържа, че са налице касационните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанията за допускане на жалбата до касационно разглеждане са посочени формално, без да са развити съображения, които ги подкрепят. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато е налице противоречива практика на съдилищата, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена.
В изложението не е формулиран и въпросът, който следва да се разгледа в контекста на посочените основания. Независимо от това от развитите оплаквания по съществото на правния спор може да се направи извод, че той се отнася до възможността да се отмени договора за дарение, ако след смъртта на надареното лице неговите наследници не дават издръжка на дарителя, от която той се нуждае.
Върховният касационен съд намира, че няма основание за допускане на обжалването. Съществува достатъчна и вече постоянната практика на ВКС, включително установена по задължителен ред с решения по чл.290 ГПК, която е в смисъла, изложен в мотивите на въззивното решение. Тя е посочена както от въззивния съд, така може да се допълни и с р. № 96 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 352/2010 г. на IV г.о. Представеното решение № 407/26.07.2004 г. по гр.д. № 403/2003 г. на II г.о. е изолирано, а приетото в него разрешение в противен смисъл трябва да се счита за изоставено. Поради това то не обосновава възможност за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2010 година по гр.д. N 1247/2010 година на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Р. И. Х. от [населено място], кв. В., ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. С. от [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.