О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 831
С., 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни…………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1560/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ф. В. Ф. от С., чрез пълномощника си адв. И. Ч. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение от 08.07.2010 година по гр.д. N 9292/2009 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 09.04.09г. по гр.д. № 9775/08г. на Софийския районен съд, 49 състав, в частта, с която искът на Р. В. З. от С. срещу касатора е уважен за сумата 1875 лева на основание чл.30, ал.3 ЗС.
Ответникът Р. В. З. от С., чрез пълномощника си адв. Цв. М. от АК-С., оспорва жалбата с писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да отговаря на данните по делото и да е от значение за изхода му, т.е. да е съобразен с изискванията, разяснени в т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Посочено е, че ВКС трябва да отговори „Допустимо ли е и правилно съдът да постановява решение единствено и само върху писмени доказателства спрямо които успешно е проведена процедурата по чл.193 ГПК за оспорване на тяхната истинност“. Въпросът е зададен хипотетично, а отговорът се предпоставя от самия закон – чл.193 и 194 ГПК. В случая обаче, той е формулиран и некоректно, защото не съответства на данните по делото. Декларацията-съгласие /без дата/ е оспорена от касатора и негово е било задължението да установи неистинността на документа. Това той не е могъл да направи нито относно авторството, нито относно основната част от съдържанието му. Затова той не е изключен от доказателствата по делото и съдът е приел, че оспорването не е доказано. В този смисъл съдът е приложил правилно закона и го е коментирал в решението. Независимо от това проверката в тази част е по съществото на правния спор и надхвърля предмета на настоящото производство, което е по допускане на обжалването.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на чл.193 ГПК /стар чл.154 ГПК/ съществува и тя е обилна, трайна и последователна. Съблюдава се от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.07.2010 година по гр.д. N 9292/2009 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ф. В. Ф. от С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. З. от С., сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.