О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 860
С., 01.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 81/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
П. М. М. от С., чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение от 20.05.2010 година по гр.д. N 11760/2009 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.09.09 г. по гр.д. № 3468/09 г. на Софийския районен съд, 55 състав, поправено с решение от 18.01.2010 г. по същото дело. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз”, С., за заплащане на обезщетение в размер на левовата равностойност на сумата 132 000 евро – неустойка за едностранно прекратяване на трудово правоотношение на ищеца от работодателя за длъжността „старши треньор” на националния отбор по футбол. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз”, С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице основание поради следното:
В изложението към касационната жалба, наречено „обосновка”, не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. Не е посочено и основанието, на което се претендира допускане на обжалването /някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК/. В него се съдържат твърдения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени изцяло доводите от касационната жалба.
За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението освен липсата на въпроси няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Не е посочено на кои задължителни актове на ВКС противоречи решенето, нито са представени влезли в сила противоречиви решения на съдилищата по въпрос, който е от значение за изхода на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд /представено е невлязло в сила решение по гр.д. № 398/2008 г. на Ловешки окръжен съд, което няма отношение към разглеждания казус/. Не се обосновава и липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл не са налице основания за допускане на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Няма данни да направени разноски в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.05.2010 година по гр.д. N 11760/2009 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.