О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1044
София, 27.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври……………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 600/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от К. Б. Б. от София чрез пълномощника му адв. Б. Б. от САК срещу решение № 1637 от 28.12.2009 година по гр.д. N 1591/2008 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 21.01.2008г. по гр.д. № 276/2005г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу [фирма], София, М. А. С. с фирма “ЕТ С. – М. С. и К. К. Д. от София за заплащане на неимуществени вреди с цена 12 000 лева и имуществени вреди с цена 5 497 лева – искове с правни основания чл. 45 и 49 ЗЗД.
Ответниците [фирма]-София, М. А. С. с фирма “ЕТ С. – М. С.” и К. К. Д. от София не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложенията на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите са формулирани така: “Съдът неправилно очертава пределите и предпоставките за възникване отговорността по чл.49 от ЗЗД по отношение на ответниците-търговци /работодатели/. ВКС в константната си практика приема, че тази отговорност е безвиновна” По нататък са изброени елементите от фактическия състав на разпоредбата, които според касаторът обосновават възникването на отговорността, както и е направен разбор на доказателствата и следващите от тях правни изводи в подкрепа на твърденията му за неправилност на решението. Посочени са решения на състави на ВКС, които са приложени към жалбата. Поддържа се още, че условията, при които може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е въпрос от особена важност за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото основание се прилага тогава, когато в приложението /изложението/ се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС или ВКС /Постановления на ПлВС, ТР ОСГК ВС и ВКС при действието на ЗСВл, решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, насочва към друго основание за допускане на касационно обжалване – т.2 от текста, а именно – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни актове, обаче, не подкрепят становището на касатора. Както правната теория, така и съдебната практика са единни в становището си относно елементите от фактическия състав на приложимите правни норми – чл.49 и 45 ЗЗД. Зададен в чисто теоретичен порядък отговорът на въпроса е и без значение за конкретния правен спор, тъй като въззивният съд не се е отклонил от установените изисквания за основателност на исковете. Всъщност изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, като са възпроизведени доводите от касационната жалба по съществото на спора. Тези доводи са извън предмета на настоящото разглеждане и се базират на поддържано от касатора, но неприето от съда твърдение, че е изпълнил неправомерно разпореждане на техническия ръководител на обекта, при което е настъпило увреждане на здравето му.
Практиката по приложението на 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД е богата и последователна, не се нуждае от промяна, а такава не се и обосновава в изложението, с оглед евентуалното приложение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1637 от 28.12.2009 година по гр.д. N 1591/2008 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.