ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 92
София,28.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря в
присъствието на прокурора изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА
гр.дело N 653/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Б. М. П. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. А. от САК, срещу решение № 208 от 4.01.2010 г. по гр.д. N 498/2009 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38 от 15.06.09 г. по гр.д. № 171/2009 г. на Видинския районен съд. С него е уважен иск на П. К. И. от [населено място], [община], срещу касаторката, за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане, извършен с н.акт № 59, том III, per. № 4033, н.д. № 410/2002 г. на нотариус с район на действие РС-Видин, по иск с правно основание чл.87, ал.З ЗЗД. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. ЗГПК.
Ответницата П. К. И. от [населено място], [община], не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
Поддържаното в изложението основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от TP № 1/2009 г. ОСГТК ВКС. Такава задължителна практика не е посочена, а липсва и обосновка за наличие на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Позоваването на решения на състави на ВКС, които нямат задължителен характер, насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК -наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторката моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните в изложението питания:
– какъв е обемът на дължимите грижи и издръжка по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и от какво се определя той;
– могат ли страните по договора да уговорят само грижи при немощ и болест и тогава необходимо ли е съвместно живеене с прехвърлителя и липсата на такова представлява ли неизпълнение на договора;
– какво правно значение има клаузата, според която имотът се прехвърля за грижи и издръжка за минало време;
– правното значение на неоказване от кредитора на необходимото съдействие за изпълнение на задължението от страна на длъжника.
Представените съдебни решения № 1079/21.10.2008 г. по гр.д. № 4565/2007 г. на II г.о., от 20.04.2004 г. по гр. д. № 502/2003 г. на II г.о., № 1092 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 4317/2007 г. на IV г.о. и № 749 от 28.09.2001 г. по гр.д. № 130/2001 г. на II г.о. ВКС не са в подкрепа на твърдението на касаторката за наличието на противоречиво произнасяне по поставените въпроси, а тъкмо обратно – илюстрират последователната практика на съдилищата, включително и на въззивния съд по делото, по приложението на чл.87, ал.З ЗЗД в хипотезата на иск за разваляне на алеаторен договор. Искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен когато се докаже неизпълнение на задълженията по отношение на който и да е от кредиторите, както и за всеки период от действието му. Това следва от неговите съществени белези и съдържание. Задължението за издръжка и гледане е неделимо поради своята природа и поради намерението на договарящите /чл.128, ал.1 ЗЗД и TP №30/81г. ОСГК/. Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него, така и спрямо продължителността /времетраенето/ на изпълнението. Затова дори частичното неизпълнение от приобретателя /лите/ в посочените аспекти има за последица разваляне на договора изцяло. Достатъчно е да се установи неизпълнение на договора спрямо прехвърлителя за известен период от време, за да може той да претендира и обоснове право на разваляне, което не е ограничено до размера на неизпълнената част. Обемът на дължимите грижи и издръжка се определя от волята на договарящите, а задължението за съвместно живеене зависи от възможността за пълноценно изпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е предмет на преценка във всеки конкретен случай. Грижите, положени за минало време, не обосновават наличие на изпълнение, защото договорът за издръжка и гледане поражда задължения занапред. Последният въпрос е поставен в теоретичен аспект и няма отношение към правилността на решението. В случая няма данни и твърдения приобретателката да е предприела действия за трансформиране на задължението в парично, поради неоказано съдействие за изпълнение на договора от страна на прехвърлителката. В този смисъл въпросът е неотносим към правните изводи на съда, които са обусловили изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд –
състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 208 от 4.01.2010 г. по гр.д. N 498/2009 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.