О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 365
С., 24.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март………..…………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря………………………………..….…………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1077/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от С. А. М. от[населено място], чрез пълномощника й адв. С. Я. от АК-Х., срещу решение № 107 от 10.04.2010 г. по гр.д. N 156/2010 г. на Х. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 813 от 10.12.09 г. по гр.д. № 1742/2009 г. на Х. районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу К. М. М. от[населено място] за разликата от 143 лева до 1200 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на ? ид. част от апартамент в[населено място] – иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ответницата К. М. М. от[населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОС ГТК ВКС, а третото – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Задължителна практика на ВКС, с изключение на П №1 от 28.05.1979 г. на ПлВС не е посочена, а липсва и обосновка за наличие на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
От представените съдебни решения следва да се имат предвид само тези, които са влезли в сила и са относими към разглеждания казус. Позоваването на решения, които нямат задължителен характер, насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторката моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните в изложението въпроси: Дължи ли се обезщетение от трето лице, допуснато да ползва съсобствен имот и това ползване може ли да се противопостави на лишения от ползването на имота съсобственик и какво е правното основание на предявения иск по чл.59 ЗЗД. Налице ли са предпоставките на чл.59 ЗЗД и налице ли е пречка за завеждане на иска по чл.59, ал.2 ЗЗД с оглед правната квалификация на иска.
За да се отговори на поставените въпроси следва да се има предвид тяхната относимост към съображенията на въззивния съд, изложени в обжалваното решение, които са дали основание за частичното отхвърляне на иска. Въззивният съд е посочил, че видно от данните по предходно дело другия съсобственик М. А. Д. е осъдена да заплати на ищцата, касаторка в това производство, сумата 930, 66 лева, която представлява ? част от получените доходи от отдаването под наем на частта от апартамента за периода 1.06.07 г. – 31.05.09 г. по иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС. За времето от 13.07.08 г. до 31.05.09 г. ответницата е била наемател на имота и го е ползвала на валидно правно основание, а това обстоятелство изключвало отговорността й по чл.59 ЗЗД. Искът е намерен за основателен за времето от 1.06.2009 г. до края на исковия период – 13.07.2009 г., за който период наемният договор е изтекъл, но ответницата е продължила да ползва имота, вече без основание.
Следователно от значение за изхода на делото е въпросът за правното основание на иска на собственика /съсобственика/ на имот спрямо трето ползващо го лице. По този въпрос няма противоречива практика, а Върховният касационен съд се е произнесъл по задължителен ред с П № 1/79 г. ПлВС, на което се позовава и касаторката. В него е прието, че институтът на неоснователното обогатяване се прилага тогава, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. С иска по чл.59 ЗЗД разполага само този, който въобще не може да защити своето право с друг иск и в това се изразява неговия субсидиарен характер. В конкретния случай искът на собственика /съсобственика/ срещу трето лице, с което няма облигационна връзка, трябва да се основава на чл.59 ЗЗД, а срещу другия съсобственик – на чл.31, ал.2 ЗС или на чл.30, ал.3 ЗС в зависимост от това дали общата вещ се ползва лично от него или се претендират ползи, от които ищецът е лишен.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 107 от 10.04.2010 г. по гр.д. N 156/2010 г. на Х. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.