О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 397
С., 31.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март……………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1202/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от ДП „Ф. затворно дело”, С., чрез пълномощника му юрк. И. Д., срещу решение от 19.04.2010 г. по гр.д. N 77/2009 г. на С. градски съд в частта, с която е отменено решение от 6.06.08 г. по гр.д. № 1258/2007 г. на Софийския районен съд, 67 състав и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Л. И. А. от С. срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „главен експерт – човешки ресурси” при ДП „Ф. затворно дело”, С. и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, считано от 5.12.2006 г., в размер на 4 497, 30 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата Л. И. А. от С., чрез пълномощниците й адв. К. П. и Б. С. от АК-С., оспорва както наличието на предпоставки за допускане на обжалването, така и основателността на касационната жалба по съществото на спора.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК ВКС, второто – когато някой въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а третото – при липса на съдебна практика или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Задължителна практика на ВКС или противоречива практика на съдилищата по влезли в сила съдебни решения не е посочена и представена, а липсва и обосновка за наличие на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
В изложението се съдържат материалноправни въпроси за следното: при наличието на две основания за закрила – по чл.333, ал.3 и чл.333, ал.4 КТ, работодателят трябва ли да изиска предварително съгласие освен от органа по чл.333, ал.3 КТ /синдикален орган, определен с решение от централното ръководство на съответната синдикална организация/ още и от този по чл.333, ал.4 КТ /съответния синдикален орган в предприятието/? Кой е синдикалният орган в предприятието при положение, че ръководството му е двучленно и подлежащият на уволнение е служител е един от тях?
Независимо от липсата на основание за допускане на обжалването, поради посочената необоснованост на искането по ал.1, т.1-3 на чл.280 ГПК, може да се отговори следното: В съдебната практика последователно е проведено разбирането, че всяко от основанията за закрила, уредени изчерпателно в чл.333 КТ, е самостоятелно и за преодоляването му следва да се приложи предвидения в закона ред. Закрилата е кумулативна, защото законодателят е намерил за необходимо да я въведе за различни случаи, при които трудово-правното положение на работника или служителя е уязвимо и се нуждае от особено внимание. Следователно в случая касаторът е трябвало да преодолее както закрилата по чл.333, ал.3 КТ, така и закрилата по ал.4 от текста. Липсата на доказателства за предприемане на действия в указаната посока спрямо което и да е основание за закрила е достатъчно, за да се приложи чл.344, ал.3 КТ и да се отмени заповедта за уволнение, без да се разглежда трудовия спор по същество.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.04.2010 г. по гр.д. N 77/2009 г. на С. градски съд.
ОСЪЖДА ДП „Ф. затворно дело”, С., ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. А. от С. разноски за това производство в размер на 200 лева /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.