О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1043
София, 27.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври……………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1849/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му адв. Г. Г. от АК-Плевен, срещу решение № 695 от 12.12.2007 година по гр.д. N 801/2007 година на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 148 от 7.08.07 г. по гр.д. № 2772/2006 г. на Плевенския районен съд и е уважен иск на [фирма],[населено място] срещу касатора с правно основание чл.108 ЗС – за установяване право на собственост и предаване на владение върху дворно място с площ от 5440 кв.м., съставляващо УПИ 2 в кв.61 по плана на[населено място], индустриална зона, без стара гаражна работилница, построена в същото дворно място с площ от 60, 95 кв.м. Касационна жалба е постъпила и срещу допълнително решение № 325 от 25.05.2009 г. по гр.д. № 758/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено допълнително решение № 94 от 28.07.2008 г. по гр.д. № 2772/2006 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго, като на основание чл.64 ЗС са определени границите, в които суперфициарният собственик [фирма],[населено място], може да ползва дворното място на ищеца [фирма],[населено място], цялото с площ от 5440 кв.м., а именно: 210 кв.м. от дворното място, което се намира около сградата като площ, необходима за поддържането и ползването й, както и трасе за достъп до сградата с ширина 6 м., съобразно скица на в.л. С. С.. Изложени са съображения за недопустимост и неправилност на решенията поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не е заявил становище.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове и са с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
I. В изложението на касатора се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОС ГТК ВКС, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена.
Позоваването на решения на състави на ВКС, които нямат задължителен характер, насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторът моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните въпроси, както следва: 1. По основното решение – относно “правото на ползване на голия собственик на собствения му поземлен имот при положение, че в същия имот има учредени вещни права на други собственици” и процесуалноправният въпрос “може ли въззивната инстанция да се произнесе с решение по искане, за което не е сезирана”. По допълнителното решение – “коя е частта за ползване от терена на имота от суперфициарния собственик при условията на чл.64 от ЗС” и процесуалноправните въпроси – “може ли въззивната инстанция да не се произнесе по отправена до нея въззивна жалба; на кого принадлежи иска по чл.64 ЗС на собственика на земята или на суперфициарния собственик; може ли въззивната инстанция да не преценява наведените доводи и доказателства от една от страните по спора и да решава делото само върху доводите на другата страна; маже ли пред въззивната инстанция да се предявяват нови искове; влиза ли в предмета на иска с правно основание чл.64 от ЗС промяната на границите на урегулиран поземлен имот по ЗУТ; може ли въззивната инстанция да не вземе под внимание новонастъпили факти и обстоятелства от значение за решаване на спора по смисъла на чл.188, ал.3 ГПК /отм./; може ли въззивната инстанция в настоящото производство сама да решава промяна на границите и предназначението на урегулиран поземлен имот по ЗУТ, да учредява временни пътища и сервитути по чл.190 и чл.192 от ЗУТ, да забранява на суперфициарния собственик да ползва за достъп до сградата пътя и единственото законно установено по ЗУТ лице на имота, като по този начин да замени изискващите се административноправни процедури по ЗУТ.”
Част от поставените въпроси се приповтарят и са формулирани риторично, като предпоставят отговорите. Освен това те нямат отношение към данните по делото, тъй като в разглежданите решения няма предявени искове пред втората съдебна инстанция, нито произнасяне по такива искове. Няма и произнасяне по искове, които не са предявени. В тази част изложението има предвид други актове, по които Върховният касационен съд се е произнесъл окончателно с определение по ч.гр.д. № 714/2009г. Друга част от въпросите са свързани с отговори, които обосновават наличие на съществени процесуални нарушения, които могат да се обсъдят само при наличие на предпоставка за допускане на касационното обжалване. Те са от значение за правилността на решението и са извън обхвата на това производство.
Представените съдебни решения не обосновават наличието на противоречива практика по никой от материалноправните въпроси, поставени в изложението. В теоретичен порядък е формулирано питане за правото на ползване на голия собственик на собствения му поземлен имот при положение, че в същия имот има учредени вещни права на други собственици, което е възпроизведено и във втората част на касационната жалба. В тази насока следва да се имат предвид отговорите, дадени в решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 2734/2008г. на ВКС, на което се позовава касаторът. В него е посочено, че собственикът на правото на строеж, респ. на изградената сграда, има право да ползва мястото, но това негово право е ограничено – само доколкото това е необходимо за ползването на постройката по предназначението й /чл.64 ЗС/ и се отнася до площи, прилежащи и/или обслужващи сградата – път, пътеки и зелени площи. Ползването не може да засяга правата на собственика и да превръща суперфициарният собственик в собственик на мястото. Когато суперфициарният собственик с действията си ограничава правата на собственика на земята, същият прави това без правно основание и ревандикационният иск срещу него следва да се уважи. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата. Въпросът може ли въззивната инстанция сама да решава промяна на границите и предназначението на урегулиран поземлен имот по ЗУТ, да учредява временни пътища и сервитути по чл.190 и чл.192 от ЗУТ, да забранява на суперфициарния собственик да ползва за достъп до сградата пътя и единственото законно установено по ЗУТ лице на имота, като по този начин да замени изискващите се административноправни процедури по ЗУТ, е зададен некоректно. Въззивната инстанция е съобразила изискването за осигуряване на достъп до сградата на касатора по най-икономичен начин, включително доколкото това се налага и чрез ползване на терен в дворното място на ответника, ищец по делото, съобразно втория вариант от заключението на в.л. С. С.. Този вариант държи сметка за съществуващото фактическо положение извън спорния имот и възможността да се осигури достъп до постройката без да се преминава по дължината на целия терен на ответника. С него не се променят границите или предназначението на процесния имот, а се регулират отношенията във връзка с ползването му. Няма пречка при промяна на обстоятелствата касаторът – носител на сервитутно право, да поиска защитата му чрез установителен или осъдителен вещен иск. Що се отнася до чл.64 ЗС следва да се има предвид, че правото, уредено в него, е акцесорно и може да бъде упражнено само по повод защитата на главното право. При бездействие на страна, в чиято полза е уредено правото на ползване на земята, няма пречка другата страна да поиска определянето му, стига да установи правен интерес от това действие с оглед защитата на собственото си вещно право върху терена.
II. Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледаните по делото въпроси, които са от значение за изхода на конкретния спор, не налагат промяна на създадена съдебна практика, която е безпротиворечива, нито тълкуване на неясни правни норми. Не се обосновава и твърдението, че липсва практика по приложението на чл.64 ЗС във вр. с чл.108 ЗС, нито че се налага осъвременяването й поради настъпили промени в обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 695 от 12.12.2007 година по гр.д. N 801/2007 година на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.