О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1137
София, 18.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември…….………….……..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 718/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Плевен, е подал касационна жалба срещу решение № 80 от 23.02.2010 година по гр.д. N 25/2010 година на Плевенския окръжен съд, с което са потвърдени решения № 1846 от 10.11.09 г. и № 2065 ат 4.12.09 г. по гр.д. № 2888/09 г. на Плевенския районен съд. С тях са уважени искове на Ц. В. В. от[населено място] срещу касатора за отмяна на уволнение, извършено със заповед №1/18.03.2009г. на управителя на дружеството, за възстановяване на длъжността “управител на склад” и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 4 651, 20 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Допуснал е предварително изпълнение на съдебното решение в осъдителната част.
Ответникът Ц. В. В. от[населено място], чрез пълномощника си адв.В. Н., оспорва касационната жалба както относно допустимостта й, така и относно нейната основателност.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В него се съдържа препращане към съображенията, развити в касационната жалба по съществото на правния спор. Тези съображения са свързани с елементите от фактическия състав на уволнението по чл.325, т.9 КТ. Поддържа се, че въззивното решение е “незаконосъобразно и при постановяваването му съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, както и същото е постановено в нарушение на материалния закон и противоречие на практиката на ВКС” – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само цифрово изписване на правната норма. Представените съдебни решение на районен и въззивни съдилища /р. по гр.д. № 7/08 г. на Пирдопския районен съд; р. по гр.д. №434/05г. на Великотърновския окръжен съд и р. по гр.д. № 622/08 г. на Бургаския окръжен съд /, няма данни да са влезли в сила. Решение № 666 от 9.04.2006 г.по гр.д. № 2473/03г. на ВКС, I. г.о. пък няма отношение към разглеждания казус, тъй като касае незавършен фактически състав по чл.325, т.9 КТ, който извод е направен на базата на невлязло в законна сила решение на Т. /НЕЛК/. Съдът не присъжда на ответника в касационното производство разноски, поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 23.02.2010 година по гр.д. N 25/2010 година на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.