О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 412
С., 06.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март……………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1231/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Д. Т. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 462 от 10.05.2010 година по гр.д. N 212/2010 година на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 31 от 8.01.10 г. по гр.д. № 294/08 г. на Пловдивския окръжен съд. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск на касатора против Н. Д. В. от[населено място] с правно основание чл.254 ГПК /отм./ – за признаване за установено, че В. Д. Т. не дължи на Н. Д. В. сумата 35 000 лева, която се претендира на основание запис на заповед от 13.05.2007 г., с падеж 12.12.2007 г.
Ответникът Н. Д. В. от[населено място] оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. М. П. от АК-Пловдив. С него оспорва наличието на предпоставки за допускане на обжалването, както и излага съображения за неоснователност на жалбата по съществото на делото. Претендира разноските за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
Въпреки дадените указания от въззивния съд изложението не съдържа формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. В него са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Не са представени противоречиви съдебни решения, които трябва да са влезли в сила, нито се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Обстоятелството, че двете съдебни инстанции са постановили решения в различен смисъл, не обосновава приложението на т.2 от цитираната правна норма. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационно обжалване не може да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 462 от 10.05.2010 година по гр.д. N 212/2010 година на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Т. от[населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. В. от[населено място] сумата 863 лева /осемстотин шестдесет и три лева/, която представлява адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.