О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 233
София, 24.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 808/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. А. Щ. и С. К. Щ., двамата от[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-Варна, са подали касационна жалба срещу решение № 288 от 09.03.2010 година по гр.д. N 1580/2009 година на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 1978 от 24.06.09 г. по гр.д. № 10706/07 г. на Варненския районен съд, с което са уважени искове на А. А. А. и В. А. А. от[населено място] срещу касаторите за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 23.10.95 г., изготвено от И. И. А., поч. на 30.10.95 г., по искове с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от тях е съсобственик на ? ид. част от наследството, предмет на разглеждане по делото – иск с правно основание чл.97, ал. ГПК /отм./, както и е отменен нот. акт № 16, том V, по нот.д. № 588/2003 г.на нотариус Д. С. с район на действие ВРС в частта, надвишаваща 1/3 ид. част от правото на собственост, на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./.
Ответниците А. А. А. и В. А. А. от[населено място] оспорват касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника им адв. Бр. Б. от АК-Варна.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовават касаторите, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основания за касационно обжалване е принципно важен, но не е обусловил изхода на делото. Той е формулиран по начин, който не съответства на данните в производството, а именно: Възможно ли е да се придобие по давност правото на собственост върху идеалните части на останалите сънаследници на имота само от единия сънаследник, след като той е манифестирал пред тях анимуса си на изключителен собственик и след като е заплащал дължимите данъци за имота? Поставен на разглеждане е и свързания с това процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че в случая въззивният съд не е обсъдил в съвкупност и поотделно писмените и гласни доказателства. Представени са съдебни актове, от които трябва да се ценят само влезлите в сила решения № 238 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1031/99 г. на ВКС, I г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г. на ВКС, I г.о., ТР № 85 от 2.12.68 г. ОСГК на ВС и др.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Няма несъответствие между трайната и установена съдебна практика за възможността сънаследник да придобие по давност наследствените части на други сънаследници, стига да докаже наличието на елементите от състава на чл.79 ЗС /корпус + анимус/ и приетото от въззивния съд. Съдът не е уважил възражението на ответниците, сега касатори, че са придобили собствеността върху целия имот по давност, тъй като липсвали доказателства за промяна в намерението им от държатели на частите на останалите сънаследници да се превърнат във владелци на целия имот. Основал е този извод на разпитаните пред двете съдебни инстанции свидетели, които не са установили промяна в намерението на въззивниците, сега касатори, която да е станала достояние на заинтересованите лица. Съставянето на констативен нотариален акт и плащането на данъци не означава, че те са манифестирали воля по отношение на носителите на правото на собственост /съсобственост/ за своене на имота, без да представят изрични доказателства в тази насока.
Няма данни за направени разноски от ответници в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288 от 09.03.2010 година по гр.д. N 1580/2009 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.