О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
София, 18.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември..………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 670/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
П. С. Ц. от София е подал касационна жалба срещу решение № 406 от 3.02.2010 година по гр.д. N 60/2009 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е оставено в сила решение от 3.07.08 г. по гр.д. № 4768/07 г. на Софийския районен съд, 67 състав, като е уважен иск на [фирма], София, район К., срещу касатора за сумата 15145, 76 лева на основание чл.207 КТ и за сумата 1471, 96 лева на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът [фирма], София, район К., чрез пълномощника си адв. П. М., оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради следното:
В лаконичното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма посочване на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, за да може касационният състав да прецени сбъдването й спрямо поставени за разглеждане материалноправни или процесуалноправни въпроси. Липсва и конкретен въпрос извън твърдението, че “съдът се произнесъл без да се съобрази с практиката на Върховния касационен съд досежно доказателствената сила на актовете за начет и процедурата по съставянето на същите“. Тъй като е приложено Постановление № 5/55г. на ПлВС и решения № 801/27.04.2000г. на ВКС и № 23/8.02.1990г. по гр.д. № 839/89г., I. г.о. може да направи идвод, че искането се основава на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В изложението обаче няма каквато и да е обосновка къде касаторът съзира противоречие между приетото във въззивното решение и задължителна практика на ВС и/или ВКС, нито се сочи противоречива практика на съдилищата по въпроса за доказателствената сила на акта за начет в производството по чл.207 КТ. Приложените съдебни решения на състави на ВКС не обосновават фактическо или правно сходство с разглежданото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406 от 3.02.2010 година по гр.д. N 60/2009 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. С. Ц. от София ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, район К. сумата 2000 лева /две хиляди лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.