О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 389
С., 30.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март…………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1039/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. В. В. от[населено място], чрез пълномощника му адв. И. Г. от АК-Пловдив, срещу решение № 637 от 12.05.2010 година по гр.д. N 2198/2009 година на Пловдвския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 274 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 49/2009 г. на А. районен съд в частта за вината, ползването на семейното жилище и режима на лични отношения между касатора и детото М..
Ответницата Н. Й. В. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-Пловдив, оспорва касационната жалба както поради липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, така и по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието е посочено във връзка с питането „Дали следва да се допускат доказателства във втората инстанция на лице, което е било лишено от възможността да събира доказателства в своя полза пред първата инстанция,, когато е бил представляван от особен представител и е нямал връзка с него”.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на искането. В него не се съдържат доводи, с които да се обосновава необходимост от произнасянето по поставения въпрос в контекста на конкретния спор. Разпоредбите на чл.47, ал.6 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК са формулирани ясно и не съдържат вътрешно противоречие, което да дава основание да се дерогира едната от тях за сметка на другата. Връчването на съобщения и назначаването на особен представител по реда на чл.47 ГПК е редовен процесуален способ за призоваване на ответника в случай, че не бъде намерен на посочения по делото адрес и след представяне на справка за неговата адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес, които в случая съвпадат. По-късното фактическо включване на ответника в производството по делото не му създава права, по-големи от тези на останалите участници, включително по отношение на доказването. При ограниченото въззивно обжалване подходът към нови фактически твърдения и доказателства е силно ограничен чрез изричното посочване на изключенията за допустимост – чл.266, ал.2 ГПК. Разглеждания случай не попада сред тях, нито може да обоснове допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №
№ 637 от 12.05.2010 година по гр.д. N 2198/2009 година на Пловдвския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.