О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 183
София 16.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари…………………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 790/2010 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби: от М. на правосъдието, София и от Ф. П. В. от София, чрез пълномощника й адв. В. Б., срещу решение № 39 от 11.01.2010 година по гр.д. N 1384/2009 година на Софийския апелативен съд, с което е отменено частично решение от 7.04.09 година по гр.д. № 4445/2007 година на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Ф. П. В. срещу М. на правосъдието за сумата 364 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска – 16.10.2007г. до окончателното изплащане. Оставено е в сила същото решение в останалата отхвърлителна част до предявените размери на исковете с правно основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от 4 277 лева и 20 880, 31 лева.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на Ф. П. В. от София, изготвено от пълномощника й адв. В. Б., е повдигнат въпросът за допустимостта на решението предвид обстоятелството, че споровете по чл.121, ал.1, т.3 ЗДСл са от компетентността на административните съдилища, съответно не подлежат на разглеждане по общия исков ред, както е процедирано в случая. Поставени са въпроси и по съществото на правния спор, относими към материалната законосъобразност на постановения съдебен акт. Цитирано е ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК, съобразно което доводите за недопустимост и нищожност на въззивното решение не са обвързани с доводи за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от страните основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В тази насока се съобразява с приетото в т.1 на ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по същество на подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. Тъй като евентуалният порок би засегнал решението изцяло, така следва да се допусне и разглеждането на делото. Държавна такса не се дължи от никоя от страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 11.01.2010 година по гр.д. N 1384/2009 година на Софийския апелативен съд.
Насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание на 5.05.2011 г. с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.