О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 312
С., 16.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март………………………………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело N 1104/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от З. И. К. от[населено място], чрез пълномощника й адв. Ж. А. от АК-Бургас, срещу решение № II-32 от 15.04.2010 година по гр.д. N 377/2010 година на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 8.01.10г. по гр.д. № 349/2009г. на Айтоския районен съд в частта, относно режима на свиждане през лятото. С него той е определен на един месец, когато майката не е в платен годишен отпуск, по отношение на бащата М. М. спрямо малолетното му дете Д. М..
Ответникът М. Х. М. оспорва касационната жалба както по съществото й, така и поради липса на мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката се поддържа твърдение за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието е посочено формално, без да са развити съображения, които да го подкрепят. Следва да се има предвид, че то се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някои въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация. В изложението е посочено, че са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, свързан с определянето на режима на лични контакти между родител и дете, уреден в чл.71, ал.2 СК /отм./ и по точно с изискването да се съобразят всички обстоятелства, относими към конкретния случай, както и да се извърши цялостна преценка на личностните качества на бащата. При непълно изяснена фактическа обстановка и неправилна преценка на събрания доказателствен материал съдът е стигнал до неправилни фактически и правни изводи за продължителността на режима между малолетното дете и баща му. Съдът не е изпълнил служебното си задължение да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето, не е обсъдил събраните по делото доказателства и в резултат на това е постановил един „традиционен” режим на лични контакти, което е в пълно противоречие с духа на закона, т.е. доводите в изложението приповтарят оплакванията в касационната жалба, свързани с правилността на решението, които представляват основания за касиране на неправилни съдебни решения по чл.281, т.3 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а в случая те не са налице. По въпросите, свързани с режима на лични контакти между родители и деца, съществува обилна и последователна, а не „традиционна” практика на съдилищата, която нито се нуждае от промяна, нито от доразвиване в поддържана от касаторката насока.
Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение на ответника поради липса на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № II-32 от 15.04.2010 година по гр.д. N 377/2010 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.