О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1107
София, 12.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 405/2011 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Н. И. от [населено място], област Д., чрез адв. Д. Ч. от АК-Б., срещу решение № 154 от 23.11.2010 година по гр.д. N 433/2010 година на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение от 16.06.2010 година по гр.д. № 558/2009 година на окръжен съд – Д. и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Държавата против касатора за сумата 1 078 358, 69 лева, която сума представлява стойността на имуществена вреда, установена с данъчно-ревизионен акт № -1-23-1413/7.12.2001 г., ведно с лихва за забава за периода 29.12.2001 г. – 15.09.2009 г. в размер на 1 097 174, 25 лева и законната лихва върху сумите, считано от 15.09.2009 г. до окончателното им изплащане – искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ответникът Министър на финансиите, като представител на Държавата, София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на И. Н. И. от [населено място], област Д., изготвено от пълномощника му адв. Д. Ч. от АК-Б., е поставен въпрос по съществото на правния спор, който е относим към материалната законосъобразност на постановения съдебен акт. Този въпрос е „относно спирането и прекъсването на погасителната давност за вземания за обезщетения от непозволено увреждане при висящност на наказателното производство и при влязла в сила присъда или със спозазумение”. Изложени са съображения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК с позоваване на ТР №5/5.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 ОСГТК на ВКС, решение №267 от 2.10.2006 г. по внохд № 189/2006 г. на Пловдивския апелативен съд /за което няма данни да е окончателно/ и поради необходимост от точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се поставят на обсъждане и преценка изложениите от касатора основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, съобразно формулираният по-горе въпрос. В тази насока се съобразява с приетото в т.1 на ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по същество на подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. Проверката за допустимост на решението се налага с оглед съществуваща задължителна съдебна практика за съотношението на отговорностите по чл.45 ЗЗД и чл.110, ал.2 Д. /отм./, сега чл.127, ал.2 ДОПК /р. № 220/9.06.2011 г. по гр.д. № 1484/2010 г. на ВКС, Трето г.о. и др./ Тъй като евентуалният порок би засегнал решението изцяло, така следва да се допусне и разглеждането на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 154 от 23.11.2010 година по гр.д. N 433/2010 година на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора И. Н. И. от [населено място], област Д., в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса в полза на ВКС в размер на 500 лева. В противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.