Р Е Ш Е Н И Е
N 332/2013
София, 13.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември……………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
секретаря………….Р. ИВАНОВА…………….……………………………………………… в присъствието на прокурора …………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 5456/2013 година.
Производство по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. И. Ш. от АК-С., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 24 от 06.12.2012 година по гр.д. № 737/2011 година на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. С него са уважени искове на П. П. Ц. от С. срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ – за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение заради това уволнение в размер на 5 469,30 лева, ведно със законните последици. Молителят твърди, че макар в хода на делото да е предприел действия за събиране на относимо доказателство, едва сега се е снабдил с писмо от НОИ, което установява регистрацията на служителя-ищец като безработен и изплатените му обезщетения на това основание в общ размер от 3 882,84 лева. Представя писмо на НОИ изх. № 05-04.4 от 21.03.2012 г., ведно със справка към него. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на надлежния съд.
Ответникът по молбата П. П. Ц. от С., чрез пълномощника си адв. Н. И.-А. от АК-П., оспорва молбата с писмен отговор и в съдебно заседание. Представя доказателства и претендира разноски за това производство.
Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:
І. Основателността на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото.
На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, биха довели до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.
В случая молбата за отмяна е неоснователна, защото представеното писмено доказателство е без значение за изхода на делото. То потвърждава приетото от съда, че през 6-месечния период след незаконното уволнение ищецът е останал без работа и му се дължи съответно обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225,ал.1 КТ. Що се отнася до получено обезщетение като безработен, то касае друго правоотношение /осигурително/ между други правни субекти /НОИ и останалия без работа работник или служител/, по което работодателят е трето лице и от което той не може да черпи права. Поради това дори представянето на доказателството в хода на делото не би се отразило върху поставения резултат.
ІІ. Молбата не може да се уважи и на основание чл.303, ал.1, т.5 КТ. От изложеното в молбата за отмяна може да се направи извод, че основанието се поддържа поради това, че промяната в постановения резултат по главния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е извършена идва от Върховния касационен съд, който е изложил за пръв път мотиви за незаконност на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ вместо на действителното основание – чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ /съкращаване на щата/. В това молителят съзира нарушено право на защита по смисъла на посочената правна норма.
Следва да се има предвид, че тя се прилага само когато страната е била лишена от възможност да участва по делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, при това ако някоя от посочените хипотези е настъпила в резултат на нарушаване на съответните правила. В случая нито страната е била лишена от участие по делото, нито постановяването на решение от Върховния касационен съд по съществото на спора съставлява нарушение на закона – виж чл.293 ГПК. При този изход на делото молителят дължи разноските за това производство, които съобразно представения списък и договор за правна помощ и съдействие възлизат на 500 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, подадена от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. И. Ш. от АК-С., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 24 от 06.12.2012 година по гр.д. № 737/2011 година на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Ц. от С. сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.