О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1167
София, 28.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври…….…………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 576/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от П. А. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Р. Д. от АК-В., срещу решение № 86 от 07.12.2010 г. по гр.д. N 387/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 29.07.10 г. по гр.д. № 365/2010 г. на Видинския районен съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу “Агенция Митници” – София, за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „старши митнически специалист” в митница В. и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, през който ищецът е останала без работа – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решенията поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът “Агенция Митници” – София, оспорва жалбата с писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на О. на ВКС, а третото – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Задължителна практика на ВКС не е посочена, а липсва и обосновка за наличие на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Позоваването на решения на състави на ВКС, които нямат задължителен характер, насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторът моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните в изложението въпроси, които имат отношение към правните изводи на въззивния съд по конкретното дело /т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на О. на ВКС/: „Може ли работодателят да включи допълнителни критерии за подбор и дали тези критерии и тяхното прилагане по отношение на работниците и служителите подлежи на съдебен контрол?” и „Включеният критерий дисциплинарно минало и вземането предвид на наказания с изтекъл давностен срок следва ли да бъде критерий за подбора?” Останалите въпроси в изложението са поставени хипотетично или в общо-теоретичен порядък, който предпоставя отговорите. Част от тях не са въведени изобщо в предмета на делото /за необходимото съдържание на заповедта на уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ/, а друга част не са въведени в предмета на разглеждане пред въззивния съд /закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ/.
Представените съдебни решения не обосновават тезата на касатора за противоречиво решавани въпроси, а тъкмо обратно – илюстрират последователната практика на съдилищата за необходимостта да се изследва наличието на действително съкращаване на щата, съобразно конкретните данни по делото, както и за задължението на работодателя да докаже законността на уволнението на основанието, посочено в акта за прекратяване на трудовия договор – в случая чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Критериите за подбор са определени в императивен порядък от законодателя, но преценката за нивото на изпълнение на работата се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция. Показатели като трудов стаж и дисциплинарни нарушения се преценяват с оглед цялостната трудова характеристика на работника или служителя /приложеното от касатора р. № 6/17.01.2007 г. на ВКС, III г.о./, а законността на подбора се контролира от съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86 от 07.12.2010 г. по гр.д. N 387/2010 г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. А. П. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция Митници” – София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.