О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 176
София, 08.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари………………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1039/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Т. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 131 от 17.03.2011 година по гр.д. N 865/2010 година на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 852 от 17.06.10 г. по гр.д. № 1648/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е уважен иск на Н. Г. М. от София против касатора за обявяване за окончателен на предварителен договор от 22.06.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] – иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационна жалба е постъпила и от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. Р. П. от АК-П., в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника, сега първи касатор [фирма], [населено място]. Въведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. Г. М. от София, чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване на двамата касатори, които се припокриват напълно, са въведени следните въпроси: „В чия доказателствена тежест е доказването на достоверността на датата и мястото на оспорен частен документ /без достоверна дата/ – в тежест на страната, която извлича от документа изгодни за себе си правни последици или на оспорващата страна?” и „ Следва ли съдът в доклада си да посочи в чия доказателствена тежест е доказването на достоверността на датата в оспорен частен документ?”
Не са посочени и развити допълнителните основания, на които да бъде разгледано искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма. Не се поддържа, че повдигнатите въпроси се решават противоречиво от съдилищата, нито са представени влезли в сила решения по тях /приложените решения на ВКС № 84 от 23.06.2009 г по т.д. № 681/2008 г. на II т.о.; № 2071 от 14.12.2005 г. по гр.д. № 1599/2003 г. на III г.о.; № 224 от 2.07.2010 г. по гр.д. №177/2010 г. на II г.о. и № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г. на III г.о., не разкриват идентичност с разглеждания случай./ Освен това въпросите са некоректно формулирани, тъй като в тях не е посочено, че се касае до частен диспозитивен документ /предварителен договор/, който носи подписа на първия касатор в качеството му на обещател-продавач по оспорения договор. Датираният частен документ обвързва неговия издател, както и универсалните и частни правоприемници или кредитори, когато те се позовават на права, които произтичат от материализирана в документа сделка. При оспорване доказателствена тежест носи страната, която оспорва истинността на документа, ако той е подписан от нея /арг. чл.193, ал.3 ГПК – р. № 134 от 24.03.2008 г. по т.д. № 626/2997 г. на I т.о.; р. по чл.290 ГПК № 193 от 4.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 на II г.о. и др. /. Касаторът не е обосновал и липса на съдебна практика по повдигнатите въпроси или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от него насока. В този смисъл Върховният касационен съд при направената селекция по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК счита, че няма основание за допусне на обжалването – виж ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 17.03.2011 година по гр.д. N 865/2010 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.