О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1190
София, 04.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември……………………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 666/2011 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
[фирма], [населено място], е подало касационна жалба, приподписана от адв. М. Х., срещу решение от 21.12.2010 година по гр.д. N 6541/2010 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.03.10 г. по гр.д. № 52653/2009 г. на Софийския районен съд, 71 състав. С него е уважен иск на С. Ц. Ц. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди това длъжност – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата С. Ц. Ц. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен за разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване е от непосредствено значение за изхода на делото. Той е формулиран общо по следния начин: „…как следва да се индивидуализира дисциплинарното нарушение в заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, за да отговори на критериите на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ”. Въпросът е допълнен с питането „ако в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” нарушението на трудовата дисциплина не е напълно конкретизирано, възможно ли е това конкретизиране да се извърши в хода на делото, с представяне на допълнителни доказателства”. Касаторът се позовава на т.29 от П № 6/1959 г. на Пленума на ВС /обявено за загубило сила/, чийто постановки са принципно значими и се съблюдават от съдилищата, но нямат отношение към поставените въпроси. По приложението на чл.195, ал.1 КТ има обилна и непротиворечива практика на съдилищата, която съответства на застъпената в разглежданото решение. В тази насока могат да се посочат и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителен характер – напр. р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на Четвърто г.о.; № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на Трето г.о.; № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на Четвърто г.о.; № 393/7.10.2011 г. по гр.д. №1670/2010 г. на Четвърто г.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.12.2010 година по гр.д. N 6541/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.