О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 101
София, 26.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари…………….…………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 989/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Ст. В. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 275 от 03.01.2010 година по гр.д. N 528/2010 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 22.12.09 г. по гр.д. № 2757/2007 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу А. М. И. от София, за разваляне на договор за учредяване на право на строеж, сключен с нот. акт № 61/2002 г.на нотариус Б. Я. с район на действие СРС, както и иск за разваляне на договор за учредяване право на ползване, предмет на същия нотариален акт – искове с правни основания чл.87, ал.3 ЗЗД. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответникът А. М. И. от София, чрез процесуалния си представител адв. В. Т. от АК-София, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани два въпроса: „1/ Неупражняването на ограничени вещни права на строеж и ползване в определения от закона срок, дали е основание за развалянето им по съдебен ред по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, 2/ Порочно ли е съдебно решение, постановено на дата, предхождаща съдебното заседание по същество на делото.”
По първия въпрос касаторът се позовава на Постановление №7/65 г. на ПлВС, Постановление № 1/53 г. на ПлВС и Постановление № 1/85 на ПлВС с твърдението, че необсъждането на прието доказателство или направен довод, е процесуално нарушение. Според него въззивният съд не е обсъдил сериозна част от доводите му, че е налице неизпълнение на договора. Освен че се касае до оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е по съществото спора, то е и неоснователно. Въззивният съд е изложил съображения защо липсва неизпълнение на сключения между страните договор за учредяване на вещни права и защо той не подлежи на разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД.
Представени са и решения на състави на ВКС, които не разкриват сходство с разглеждания случай. В тях не е разгледан съществения за делото въпрос дали развалянето на договор за учредяване на право на строеж и ползване може да се обоснове с неупражняването на правото на строеж в срока по чл.67 ЗС. В случая касаторът – ищец по делото, е въвел като единствено основание за неизпълнение на сключения между него като прехвърлител и А. М. И. като приобретател договор за учредяване на право на строеж и право на ползване, неупражняването на правата в срок и погасяването им по давност.
По поставения въпрос не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не съществува неяснота или празнота в закона, нито установената съдебна практика се нуждае от промяна в поддържана от касатора насока. Такава нужда не се и обосновава.
По втория поставен въпрос липсва позоваване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, не е представена и практика на съдилищата. Независимо от това може да се поясни, че датата на съдебното решение /в случая годината на изготвянето му/ зависи от датата на обявяването му в срочната книга на съда. Ако датата върху акта има значение за някоя от страните, тя може да поиска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 03.01.2010 година по гр.д. N 528/2010 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.