О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1262
София, 23.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N476/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-Р., е подало касационна жалба срещу решение № 426 от 04.10.2010 година по гр.д. N 592/2010 година на Русенския окръжен съд в частта, с която е осъдено да заплати на В. И. М. лично и в качеството й на наследник на М. И. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 500 лева, респ. 28 500 лева, със законната лихва от 18.09.2008 г., имуществени вреди в размер на 5 719 лева, и на И. И. М. и В. Г. М. – по 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 18.09.2008 г., както и в частта за разноските. Постъпила е и частна касационна жалба от същия касатор срещу определение № 132 от 03.02.2011 г. по гр.д. N 592/2010 година на Русенския окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на основание чл.38 ЗА на пълномощника на ищците сумата 5 208 лева адвокатско възнаграждение. Процедурата по отстраняване на нередовностите и размяната на книжата е приключила, поради което частната жалба ще бъде разгледана в това производство заедно с касационната жалба. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебните актове поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците В. И. М., действаща чрез настойника си М. Р. П., И. И. М. и В. Г. М., всички със съдебен адрес София, адв. Щ. Щ., не са заявили становища.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове с обжалваем интерес над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване може да се квалифицира по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. В него се съдържа твърдение за постановяване на решението в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ, чл.52 ЗЗД и чл.38 ЗА. Касаторът се позовава на ТР № 45/1990 г. ОСГК, т.9 от П. № 4/75 г., т.1 П. № 4/61 г., т.8 П. №4/68 г., р. № 691 от 14.01.2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., р. №746 от 21.11.2008 г. на ВКС, II т.о. и р. № 1471/12.12.2008 г. ВКС, V г.о. Поставени са на разглеждане следните въпроси: 1.За кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.200 КТ при смърт на работник или служител; 2. За лицата, които имат право на обезщетение за имуществени вреди, за критериите и размерите, в които то следва да се присъди; 3. Следва ли присъдените обезщетения да се намалят при направено от работодателя възражение за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ, при условие, че пострадалият работник е действал с груба небрежност и е допринесъл за увреждането; 4.Спазен ли е принципът за справедливост при определяне на присъдените обезщетения за неимуществени вреди; 5. Има ли право на разноски страната, която не е представила доказателства за направата им, може ли съдът служебно да определя разноски по реда на чл.38 ЗА при липса на данни, че страната се защитава безплатно и при отсъствие на такова искане, и може ли да се извърши компенсиране на действителните разноски на страната с тези, определени по реда на чл.38 ЗА.
По първия въпрос, който касаторът поставя на разглеждане във връзка с постановките на ТР № 45/1990 г. ОСГК, следва да се посочи, че съществува непротиворечива и дългогодишна практика на ВКС и съдилищата /от влизането в сила на КТ на 1.01.1987 г./, съобразно която задължителните постановки на т.1 П. № 4/61 г., потвърдено с ППВС №2/84 г., за определяне кръга на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на работник или служител, се прилагат безусловно при трудови спорове по чл.200 КТ, по силата на чл.212 КТ. В този смисъл са постановени и решения по чл.290 ГПК, в които тази практика е преутвърдена – напр. р. № 183/1.07.2011 г. по гр.д. № 719/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.
Вторият въпрос е поставен в общо-теоретичен порядък и в този смисъл може да се отговори, че оправомощени да получат обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник или служител са лицата, които приживе са били издържани от него – т.3 от ППВС № 4/61 г. Това могат да бъдат низходящи, съпруга, възходящи, братя и сестри и други близки, които отговарят на критерия по т.3. Съпругата несъмнено попада в този кръг, стига да докаже икономическата си зависимост от починалото лице.
Въпросът за приложението на чл.201, ал.2 КТ също е поставен хипотетично и няма отношение към данните по конкретния правен спор. Специалният състав на КТ отрича обективния състав на съпричиняването /общата хипотеза на чл.51, ал.2 ЗЗД/. При него съпричиняване има, само когато увреденият е действал виновно и то при тежка степен на вина – груба небрежност. Характера на това понятие е изяснен в задължителна практика на ВКС, която се съдържа в решения по чл.290 ГПК – напр. р.432 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на IV г.о., р. 194 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1248/2010 г. на III г.о. и др.
Спазен ли е принципът за справедливост за присъдените обезщетения за неимуществени вреди е въпрос по съществото на правния спор, тъй като е свързан с приложението на материалния закон. Във всеки случай изискването за справедливо обезщетяване се обуславя от конкретната фактическа обстановка и от данните по делото. Съдът е длъжен да направи разбор на всички факти и доказателства, относими към критериите по чл.52 ЗЗД, както го задължава т.11 от П № 4/68г. ПлВС. В разглеждания случай съдът е изложил подробни и убедителни съображения относно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на малолетното дете /48500 лева/ и преживялата съпруга /починала в хода на делото и заместена от малолетното дете – 28500 лева/, които трябва да бъдат споделени изцяло.
На въпросите, свързани с приложението на чл.38 ЗА, не следва да се отговаря, тъй като след съдебното решение е постановено определение № 132 от 3.02.2011 г., с което по реда на чл.248 ГПК същото е изменено в частта за разноските и е променен крайният резултат.
По частната касационна жалба срещу определение № 132 от 3.02.2011 г.
С определението е изменено въззивното решение в частта за разноските, като И. И. М. и В. Г. М. /родители на починалия работник/ са осъдени да заплатят по компенсация на касатора сумите по 1115 лева, а В. И. М. /непълнолетното дете на починалия работник/, също по компенсация сумата 12377, 42 лева. Касаторът [фирма], [населено място] е осъден да заплати но пълномощника на всички ищци адв. Щ. сумата 5208, 33 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че от приложения договор за правна помощ не се установява да е осъществено представителство по реда на чл.38 ЗА, тъй като не е отбелязано то да е безплатно, а тъкмо обратно – уговорено е възнаграждение за водене на делото. Не е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и съдът не е имал основание да определи такова по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Частната жалба е неоснователна. Видно от данните по делото между ищците и адв. Щ. Щ. от АК-Х. са подписани и представени договори за правна помощ и съдействие, по силата на които е договорено възнаграждение в общ размер от 20000 лева, но с уточнението, че правната помощ ще се предостави безплатно на основание чл.38 ЗА. По този въпрос не е имало спор в хода на делото и съдилищата са изчислили дължимата сума при съблюдаване на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. Искане за присъждането й на посоченото основание се съдържа в писмената защита на адв. Щ., депозирана пред Русенския районен съд. Що се отнася до преизчисленията, направени в обжалваното определение и размера на присъдените разноски, те са правилно определени и са по-благоприятни за частния касатор. Съдът е намерил за основателен довода му за липса на предпоставки за компенсация между насрещни вземания, тъй като ищците не са направили деловодни разноски, а само са уговорили адвокатско възнаграждение и оказаната им адвокатска помощ е безплатна. С оглед на това е присъдил адвокатското възнаграждение пряко на адв. Щ. в размер на 5208, 33 лева, съразмерно на уважената част на исковете за неимуществени и имуществени вреди на всички ищци. За сметка на това е осъдил ищците да заплатят на касатора направените разноски за двете съдебни инстанции, като е съобразил отхвърлителната част на съдебното решение – чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 426 от 04.10.2010 година по гр.д. N 592/2010 година на Русенския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 132 от 3.02.2011 г. по същото дело на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.