О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1424
София, 30.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември……………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 722/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Ю. Б. Д. от София, чрез процесуалния му представител адв. С. Ц. от АК-София, срещу решение № 137 от 10.01.2011 година по гр.д. N 8242/2010 година на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 24.07.09 г. по гр.д. № 3566/2007 г. на Софиийския районен съд, 49 състав и е разпоредено след влизане на решението в сила делото да се докладва за разпределение и разглеждане от първоинстанционен състав на Софийски градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците А. К. В. и Е. П. В. от София не са заявили становища. Такова не е постъпило и от ответника по исковата молба И. А. Г. от [населено място].
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението се поддържа, че са налице касационните основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на практика на състави на ВКС, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение дава повод да се приеме, че касаторът се позовава на противоречива практика на съдилищата по следните въпроси:
1. Условия за субективно съединяване на искове
2. Родова подсъдност при съединяване на искове
3.Определяне на държавната такса при евентуално съединени искове
4. Значение на цената на отделните искове в условията на евентуалност по отношение на родовата подсъдност
Освен че са формулирани общо в теоретичен порядък въпросите са неотносими към предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Необосновано се поддържа, че предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД следва да се разгледат при условията на евентуалност. Евентуално съединяване на искове е налице, когато от съда да се иска да разгледа един от исковете, като от изхода на делото по него е обусловено разглеждането и произнасянето по друг или други искове. В настоящия случай съединяването на първите четири иска е кумулативно, тъй като съдът дължи произнасяне по всеки от тях, независимо от резултата. Кумулативно обективно съединяване на искове е допустимо и когато претенциите са в съотношение главна към акцесорна, т.е. когато уважаването на единия иск обуславя уважаване и на другия или другите искове. В случая евентуално съединяване на исковете има на другото предявено основание – чл.29, ал.2 ЗЗД и това е изрично посочено в исковата молба и е прието от съдилищата. Поставените въпроси обаче не касаят тези искове и нямат отношение към решаващите мотиви на въззивния съд, с които е приета недопустимост на първоинстанционното производство пред райония съд поради липса на родова компетентност по правилото на чл.80, ал.1, б. „б” ГПК от 1952 г.
Независимо от това приложените съдебни актове не обосновават твърдението на касатора за наличието на противоречива практика, а в голямата си част не засягат и спорните въпроси. В едно от тях /о. № 72/29.03.2005 г. по ч.гр.д. № 187/2005 г. на ВтАС/ е дадено разрешение, което съответства на трайната практика на съдилищата /напр. опр. № 515/6.07.2011 г. по ч.т.д. № 310/2011г. на ВКС, ТК/, че при обективно съединени искове родовата подсъдност се определя от иска с най-висока цена.
Изложеното обосновава извод за липса на предпоставки за допускане на обжалването и по т.3 на чл.280 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.4 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК, правният въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен в обжалваното решение и е от значение за точното прилагане на закона, трябва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, а разглежданият случай не е такъв.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 10.01.2011 година по гр.д. N 8242/2010 година на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.