Определение №396 от 14.3.2012 по гр. дело №1337/1337 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 396

София, 14.03.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март…………….……………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1337/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. Е. от София, в качеството си на процесуален представител на Министерство на правосъдието, София, е подал касационна жалба срещу решение № 556 от 05.04.2011 година по гр.д. N 976/2010 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 20.09.08 г. по гр.д. № 3394/2005 г. на Софийски градски съд. С него са уважени искове на И. Н. М. и Й. В. М., двамата от [населено място], обл. Пернишка, срещу касатора, за заплащане на сумите по 20 000 лева на всеки от тях, съставляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Десислева И. М., настъпила на 15.09.2001 г. по време на определената й мярка за неотклонение „задържане под стража” в ареста на Специализирана следствена служба – иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДВПГ /редакция ДВ, бр.60/1988 г./. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответниците И. Н. М. и Й. В. М., двамата от [населено място], обл. Пернишка, не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът. Посочено е следното: „предходните инстанции неправилно са приели, че е изпълнен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Липсва един от елементите на фактическия състав /виновно действие или бездействие от страна на административния орган надлежно установено/, което е достатъчно основание иска да не бъде разглеждан, без да е необходимо да се разглеждат останалите предпоставки – дали са претърпени вреди и налице ли е причинна връзка”. Т.е. изложени са съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – основание за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Представени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.218а, ал.1 ГПК /отм./, които не обосновават приложението на посоченото от касатора допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не съставляват задължителна практика на ВКС.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсва както правен въпрос, така и обосновка относно наличието на някое допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, което препятства възможността за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 556 от 05.04.2011 година по гр.д. N 976/2010 година на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top