О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 160
София, 06.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари…..……………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1059/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Д. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-Я., е подал касационна жалба срещу решение № 52 от 21.03.2011 година по гр.д. N 70/2011 година на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 682 от 11.12.10 г. по гр.д. № 1409/10 г. на Ямболския районен съд. С него са уважени искове на „Е. фонд за земеделска земя” А., София, против касатора, за сумата 5 193,23 лева, дължима на основание договор за наем № 31/20.02.2008 г. и сумата 6 777,87 лева, дължима на основание договор за наем № 32/20.02.2008 г., ведно със законните лихви от 21.05.2010 г. до окончателното изплащане на задълженията – искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът „Е. фонд за земеделска земя” А., София, чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство и представя договор за правна защита и съдействие.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени следните материалноправни въпроси: „Могат ли договорите за наем да имат обратно действие, т.е. ако един договор е сключен на 20.02.2008 г. може ли с него да се приеме, че същият действа от 01.10.2007 г. – 01.10.2008 г.? Може ли такъв договор за наем да има силата и на приемо-предавателен протокол,, относно земите, обект на наемното правоотношение? Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на решението по поставените въпроси, като са приповторени касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК.
Не са посочени, обаче, допълнителните основания, на които да бъде разгледано искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма. Не се поддържа, че повдигнатите въпроси се решават противоречиво от съдилищата, нито са представени влезли в сила решения по съответстващи правни хипотези. Не се обосновава и липса на съдебна практика или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл Върховният касационен съд не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Практиката по приложението на чл.232, ал.2 ЗЗД е обилна и последователна, а вече има и постановени решения по реда на чл.290 ГПК – напр. р. № 703 по гр.д. № 1060/2009 г. на IV г.о. В него е направено разграничение между договора за наем на земеделска земя и договора за аренда на такава земя, както и е посочено, че формата за валидност на договора за наем е свободна – писмена, устна или с конклудентни действия. В този смисъл няма пречка изпълнението на договора да започне преди подписването на писмено споразумение, щом е предоставено ползването на веща. Предаватено-приемателният протокол установява състоянието на веща към момента на съставянето му и има значение при спор за недостатъци на наетата вещ. При този изход на делото следва да се присъдят разноски за касационното производство в полза на ответниците.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 21.03.2011 година по гр.д. N 70/2011 година на Ямболския окръжен съд. ОСЪЖДА С. Д. Х. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на „Е. фонд за земеделска земя” А., София, сумата 700 лева /седемстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.