О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1413
София, 30.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 701/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. М. М. от АК-В., срещу решение № 16 от 06.01.2011 година по гр.д. N 2489/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3595 от 5.11.2010 г. по гр.д. № 11744/2010г. на Варненския районен съд. С него са отхвърлени исковете на касатора срещу Технически университет, [населено място], за признаване незаконност на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „огняр” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Поддържа се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Технически университет, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на обжалването. Излага доводи за неоснователност на жалбата и по съществото на правния спор.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирано лице. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложение за допускане на касационно обжалване не са формулирани въпроси. Посочени са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но няма позоваване на съдебна практика, нито е представена такава. Не е обосновано и приложението на т.3 от текста. От изложеното следва, че се поддържат твърдения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, свързано с приложението на давността при прекратяването на трудовия договор с предизвестие – касационно основание за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Както се посочи, не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се разгледа в контекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Не са приложени и съдебни решения във връзка с решителните мотиви на въззивния съд, довели до негативен правен резултат за касатора. Независимо от това може да се посочи, че в случая не е връчено предизвестие на касатора, тъй като видно от заповедта за уволнение, работодателят е избрал заместващата престация на чл.220, ал.1 КТ – изплащане на брутно трудово възнаграждение. В този случай трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление от работодателя за прекратяването на договора – чл.335, ал.2, т.3 КТ. От датата на връчване на заповедта за уволнение е започнал да тече двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, както правилно е приел и въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16 от 06.01.2011 година по гр.д. N 2489/2010 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.