О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 408
София, 16.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март…………….………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1267/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура – София е подала касационна жалба срещу решение № 844 от 25.05.2011 година по гр.д. N 187/2011 година на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.08.10 г. по гр.д. № 8987/2009 г. на Софийски градски съд. С него е уважен иск на К. Д. Г. от София срещу касатора до размер на сумата 5000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на обвинение за извършено престъпление, за което след това е постановена влязла в сила оправдателна присъда № 0340/2006 г. на 03.07.2007 г. по нохд № 0340/2006 г. на Софийския военен съд – иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, предл.1-во ЗОДОВ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопризводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът К. Д. Г. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът. Посочено е следното: „В случая е съществен процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т.11 от ППВС №4/23.12.1968 г. Обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т.3 и т.11 на ТР №3/22.04.2004 г. т. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдяните от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Т.е. изложени са съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени изцяло оплакванията от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването с оглед допълнителните критерии по чл.280, ал.1 ГПК, и конкретно на т.1 и 2 от разпоредбата, на които се позовава касаторът.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсва както правен въпрос, така и обосновка относно наличието на някое допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, което препятства възможността за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 844 от 25.05.2011 година по гр.д. N 187/2011 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.