Определение №42 от 16.1.2012 по гр. дело №715/715 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 42

София, 16.01.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари……………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 715/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Регионален инспекторат по образованието – [населено място], срещу решение № 15 от 03.02.2011 година по гр.д. N 459/2010 година на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138 от 03.11.2010 г. по гр.д. № 1305/2010 г. на районен съд – К., като е уважен иск на М. П. Б. от [населено място] срещу касатора за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № РДА 09-202/15.06.2010 г.на началника на Регионалния инспекторат по образованието, [населено място] – иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. П. Б. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в рока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора, изготвено от пълномощника му адв. Д. В. от АК-К., се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който в обжалваното решение е решен в разрез с постоянната практика на Върховния касационен съд. Въпросът е „Следва ли работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание на провинил се работник или служител да го уведоми, че е образувал дисциплинарно производство против него, както и следвало ли е да го уведоми че обясненията по чл.193, ал.1 КТ се искат по повод на започнало конкретно дисциплинарно производство”?
Искането за допускане на касационно обжалване не може да се уважи, макар поставения въпрос и обосновката към него да са основателни. Въззивният съд е възприел разрешение, което противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на материалния закон. Представените решения на състави на Върховния касационен съд, включително и такива, постановени по реда на чл.290 ГПК, илюстрират последователнато му становище, което е в следния смисъл: В Кодекса на труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана от работодателя до работника за даване на обяснения – напр. откриване на дисциплинарна процедура с уведомяване на работника или служителя за това, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша във връзка с извършени дисциплинарни нарушения или че ще приеме писмените му обяснения. Самите дисциплинарни нарушения трябва да са конкретизирани дотолкова, че да могат да се преценят изискванията за еднократност на наказанието, сроковете по чл.194, ал.1 КТ и възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно – в този смисъл освен приложените заверени преписи от решения № 343 от 28.05.2010 г. по гр.д. № 799/2009 г. на III г.о. и № 171 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г. на III г.о., още решения № 544 от 6.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. на IV г.о., № 165 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 359/2010 г. на III г.о и мн. други. Следователно приетото от Кърджалийския окръжен съд, че работодателят е допуснал нарушение на чл.193, ал.1 КТ, като не е изискал обяснения от наказания в рамките на дисциплинарна процедура по налагане на наказанието, не може да се сподели.
Независимо от това касационно обжалване на решението няма да се допусне, тъй като не са поставени въпросите, свързани с останалите решаващи мотиви на въззивния съд, нито е обосновано становище, че по отношение на тях може да се приложени някое от основанията, посочени в чл.280, ал.1 ГПК – за необходимостта да се конкретизира дисциплинарното нарушение в предвидения от закона обем, за мотивирането на заповедта за уволнение /чл.195, ал.1 КТ/, за запознаване на наказаното лице с нейното съдържание, както и със съдържанието на препратки към други документи, и по съществото на спора – извършени ли са дисциплинарни нарушения от наказаното лице по смисъла на чл.186 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 03.02.2011 година по гр.д. N 459/2010 година на Кърджалийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top