О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1414
София, 11.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември……………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 496/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от З. Б. Д. от София, чрез пълномощника й адв. Н. Н. от АК-София, срещу решение от 03.02.2012 г. по гр.д. N 5734/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.07.2010 г. по гр.д. № 2688/2010 г. на Софийския районен съд, 75 състав. С него са отхвърлени искове на касаторката срещу Държавна агенция „Национална сигурност”, София, за признаване на незаконност и отмяна на заповед за уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност „чистач”, за заплащане на обезщетение зарази незаконното уволнение в размер на 3414, 42 лева и за промяна на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка – искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-4 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Държавна агенция „Национална сигурност”, София, оспорва касационната жалба и моли да не допуска обжалването поради липса на основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е наречено „становище”, се поддържа, че съдилищата са се произнесли по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, а именно „…дали даденото от Председателя на съответния синдикален орган съгласие, представлява съгласие при предварителна закрила за уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 КТ”.
Въпросът освен че е неразбираем, е и некоректен. Ако има съгласие от съответния синдикален орган за уволнението на ищцата е несъмнено, че е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ и обратно – ако няма такова съгласие, а то е необходимо, защото е предвидено в колективен трудов договор – уволнението ще бъде незаконно. Релевантният за делото въпрос е друг, но той не е намерил надлежна формулировка в изложението.
Не са представени и съдебни решения, които да защитят тезата на касаторката за наличието на противоречива практика на съдилищата. Цитираното решение № 991/18.05.2000 г. на ІІІ г.о. /без номер на дело/ разглежда въпрос, който не е бил предмет на обсъждане по делото. По отношение на разликата между понятията „съгласие” и „становище” пък са постановени съдебни решения по чл.290 ГПК № 763 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1487/2009 г. ІV г.о., № 678/15.11.2010 г. по гр.д. № 1307/2009 г., ІV г.о. и др. Приетото в тях съответства на становището на въззивния съд за липса на закрила при уволнение в разглежданата хипотеза.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2012 г. по гр.д. N 5734/2011 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.