О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1
София, 02.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември……………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 558/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. К. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Л. от АК-В., срещу решение № 15 от 30.01.2012 г. по гр.д. N 590/2012 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 431 от 28.09.11 г. по гр.д. № 471/2011 г. на Видински районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу “Ф. К.-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, София, иск за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 15.02.2011 г., в размер на 5033, 94 лева – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът “Ф. К.-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона общи и допълнителни основания, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са решавани противоречиво от съдилищата. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОС ГТК ВКС, а второто – когато се констатира противоречие между влезли в сила решения на всички съдилища.
Позоваването на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, насочва към основанието по т.1 на чл.280 ГПК – разглежданото въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по поставени въпроси, което касаторът моли да бъде преодоляно чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните в изложението процесуалноправни въпроси:
1. Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е доказателствената и чия е тежестта на доказване на тези факти .
2. Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл.266, ал.1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК.
3. Следва ли при иск по чл.225, ал.1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти – оставане на ищеца без работа за последващия период. Представените съдебни решения обосновават тезата на касатора за наличие на противоречие между приетото в мотиви на въззивния съд, обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ и разрешения, дадени в задължителна за съдилищата практика на ВКС по втория и третия въпрос /р. № 700 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г., ІІІ г.о., р. № 1014 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 221/2009 г., ІІІ г.о., р. № 632 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 300/2009 г. , ІІ г.о., р. № 542 от 9.06.2009 г. по гр.д. № 256/2009 г. на ІV г.о./ в частта досежно необходимата конкретност на доклада за подлежащите на установяване факти и как се разпределя доказателствената тежест между страните за установяването им. Това налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втори и трети въпроси. Първият въпрос е формулиран хипотетично и предпоставя отговора, който се съдържа в самия закон, поради което не се налага разглеждането му в това производство. Държавна такса не се дължи на основание чл.359 КТ.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 30.01.2012 г. по гр.д. N 590/2012 г. на Видинския окръжен съд.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2013 г. с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.