О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 422
София, 19.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари……………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 7105/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. З. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № 1528 от 09.07.2013 година по гр.д. № 1882/2013 година на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1210 от 21.03.2013 г. по гр.д. № 17599/2010 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на касаторката срещу П. Р. А. от [населено място], за заплащане на сумата 8600 евро, съставляваща двойния размер на дадено капаро по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2009 г., ведно със законната лихва – иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата П. Р. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Ж. от АК-В., оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът: „Длъжен ли е при постановяване на решението си съставът на въззивната инстанция да обсъди и коментира оплакванията, въведени във въззивната жалба и съответно да се произнесе по тях, като изложи подробни мотиви дали същите се явяват основателни или не?” Питането е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочено решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ІІ т.о., ВКС, с което е даден положителен отговор за задължението на съда да се произнесе по въведените с жалбата оплаквания.
Отговорът на поставения въпрос не буди съмнение в съдебната практика и се извежда от нормите на чл.269 ГПК, чл.272 ГПК и чл.273 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК. В случая, обаче, касаторката не посочва кои нейни оплаквания са останали без отговор във въззивното производство, а от мотивите на обжалванато решение се установява, че съдът е направил подробен анализ на данните по делото и тези, които е приел за установени, е отнесъл към приложимото материално право. В този смисъл отговорът на въпроса, освен че е ясен, не кореспондира с данните в съдебното решение и не обосновава извод за наличие на основание за допускане на обжалването.
Вторият въпрос в изложението се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е формулиран така: „Може ли купувачът да претендира на основание чл.93, ал.2 ЗЗД заплащане от продавача на даденото капаро в двоен размер, в случай, че продавачът не е отказал да му продаде вещта, но същата е с недостатъци, които са скрити или неотстраними и счита ли се продавачът за невиновна страна в случай, че купувачът не е установил недостатъците на вещта при нейния оглед?”
Въпросът е зададен хипотетично, тъй като по делото не е коментирано наличието на скрити или неотстраними недостатъци на веща. Напротив – установено е, че ищцата е извършила оглед на имота и е знаела за извършеното преустройство в хода на строителството. Одобрила е жилището в съществуващия вид и е подписала предварителен договор за закупуването му. Съгласно чл.193, ал.2 ЗЗД продавачът отговаря, само ако недостатъкът не е бил известен на купувача. В случая нито се доказва наличие на недостатък /в резултат на преустройството да има отклонение от качествените показатели, което да води до негодност на веща да служи по предназначение или да намалява стойността й/, нито недостатъкът да е бил скрит от купувача. Практиката по приложението на чл.193, ал.2 ЗЗД е обилна и постоянна и опровергава твърдението на касатортака за липса на такава.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане и данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1528 от 09.07.2013 година по гр.д. № 1882/2013 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.