О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 531
София, 13.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 78/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Б. Б. А. от София, чрез пълномощника си А. У. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 1528 от 17.07.2014 година по гр.д. № 4664/2013 година на Софийския апелативен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 5107 от 05.07.2013 г. по гр.д. № 457/2005 г. на Софийски градски съд, 20 състав. С него е отхвърлен иск на касатора срещу А. К. Д. от София за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.10.2004 г. – иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е „неправилно, необосновано, непълно и постановено в разрез с процесуалните и материалноправни норми, и събраните по него писмени и гласни доказателства”, т.е. визират се касационните основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът А. К. Д. от София, чрез пълномощника си адв. Н. И. от АК-София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В тях са изложени съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че въззивният състав е „нарушил задължението си да квалифицира спорното право и да прецени доказателствата, за да установи дали наистина е налице получаването на гледането и издръжката от доверителите ми”, както и че „основен правен въпрос от значение за изхода на делото е въпросът за това дали са давани грижи и издръжка приживе и дали същата е била в състояние да сключи договора, разбирайки свойството и значението на това обещание за прехвърляне”, т.е. поставят се на обсъждане приетите по делото фактически обстоятелства, но не се извеждат относими правни въпроси, за които да се поддържа, че са решени в противоречие със задължителна или установена съдебна практика.
Няма обосновка и на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, които основания се извличат от касационния състав с оглед посочена в изложението задължителна и незадължителна практика на съдилищата. Твърдението, че решението е в разрез със задължителна практика на ВКС, или че противоречи на практиката на съдилищата е произволно, щом не е направен разбор на тази практика и не е посочено с какво тя се различава от изводите на въззивния съд при конкретната фактическа обстановка. И при прочита на тази практика не се установява фактическа или правна близост с приетото по настоящото дело. Всеки от изтъкнатите доводи е достатъчен за да обоснове извод за неоснователност на искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на делото касаторът дължи на ответника разноските за касационното производство. В случая те са за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 27.11.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1528 от 17.07.2014 година по гр.д. № 4664/2013 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. Б. А. от София ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Д. от София сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.