О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 868
София, 15.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни ……………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1787/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура София е подала касационна жалба срещу решение № 1894 от 30.11.2012 година по гр.д. N 1950/2012 година на Софийския апелативен съд изцяло – както в частта, с която е потвърдено решение от 01.03.2011 г. по гр.д. № 6506/2010 г. на Софийски градски съд за сумата 7 500 лева, така и в частта, с която е отменено това решение в отхвърлителната част и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Д. Х. от София допълнително сумата 17 500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, ведно със законна лихва върху посочените суми от 31.10.2008 г. до окончателното им изплащане и разноските по делото – иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Н. Д. Х. от София не е заявила становище.
Ответникът Областна дирекция на МВР – София намира касационната жалба за основателна.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване на Софийска апелативна прокуратура трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.3 и т.11 от П № 4/68 г. на ПлВС и ТР №3/2004 г. ОСГК, както и на незадължителна практика по р. № 653 от 26.06.2006 г. по гр.д. № 2378/2008 г. на І г.о., р. № 1145 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 4927/2007 г. на V г.о. и р. № 578 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 150/2010 г. на Апелативен съд – София, за което няма данни да е влязло в сила.
Жалбоподателят не е формулирал ясни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се твърди, че следва да се разгледа процесуалноправният въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което трябва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, както и материалноправният аспект на същия въпрос – определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ.
Въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищцата е обвинена в извършване на престъпление, за което след това е оправдана. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от първата съдебна инстанция на 7 500 лева, а след това е завишено от въззивната инстанция със 17 500 лева. В тази насока въззивният съд е съобразил търпените от ищцата мерки на процесуална принуда – задържане под стража за 72 часа, а след това парична гаранция, продължилото необосновано дълго време наказателно преследване, което е завършило с оправдателна присъда – повече от 5 години, създадените пречки в професионалната й дейност, проявената тенденциозност в наказателното преследване с цел ликвидиране на бизнеса й, търпените болки и страдания, влошаването на здравето на ищцата, включително заболяването й от рак на млечната жлеза и всички други релевантни обстоятелства. Съдът е изложил подробни съображения и е обсъдил представените доказателства за наличието на причинна връзка между преживения стрес от воденото наказателно производство и онкологичното заболяване на ищцата, проявило се в хода на това производство, за което липсва друга обусловеност. За да се постигне справедливо обезщетяване по смисъла на закона съдът е отчел всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1894 от 30.11.2012 година по гр.д. N 1950/2012 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.