О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 911
София, 12.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември……………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 2654/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. З. А. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. А. от АК-В., срещу решение от 08.01.2015 г. по гр.д. № 181/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважено искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място], ТБ В., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в частта за разноските по делото, като е потвърдено решение от 28.02.2013 г. по гр.д. № 77/2010 г. на Видинския окръжен съд. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място], ТБ В., чрез инспектори М. М. и Е. П., оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване поради липса на основно и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. Излага и съображения по съществото на правния спор. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
„длъжен ли е съдът да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото, доводите на страните и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?”
„следва ли да има връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая и въз основа на фактите, свързани с вида престъпна дейност?”
„допуска ли съдът съществено нарушение на съдопроизводствените правила ако не уведоми страните, че определен факт приема за ноторно известен, не даде възможност на страната да го обори и въз основа на този факт постанови решението си?”
Касаторът счита, че въззивния съд е дал отрицателен отговор на първия въпрос, тъй като не е обсъдил довода за облагата от деянието, която е установена в размер на 3 312, 33 лева, а извършената конфискация е за имущество на обща стойност от 450 000 лева, че за деяние, извършено през 2008-2009 г. не може да се отнеме терен, закупен през 2004 г. и жилище, построено през 2006 г., че не са обсъдени доводи и доказателства за това, че имуществото е придобито със законни средства. Позовава се на ППВС №1/85 г.; ППВС № 1/53 г.; Решение № 93/06.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г. на ВКС и др.
Въпросът е зададен риторично, тъй като неговия отговор е разписан по императивен ред в закона и никога не е имало съмнение или колебание относно задължението за съблюдаването му – чл.236, ал.2 ГПК и чл.272 ГПК. Няма практика, която да отрича приложимостта на тези правни норми или да е в разрез с установеното в тях, като тя е преутвърдена и във всички цитирани от касатора постановления и съдебни решения, които съставляват задължителна съдебна практика. Очевидно доводите на касатора са свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, т.е. те са по съществото на правния спор и изискват анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства – дейност, която касационният съд не може да извърши в селективната фаза на процеса по допускане на обжалването.
Вторият и третият въпрос са обосновани с довода, че съдът е приел за ноторно известен факта, че престъпленията от категорията на това, за което е осъден касатора /престъпление по чл.354а, ал.1 и 2 НК за участие в организирана престъпна група с цел придобиване, държане и разпространение на различни по вид високорискови наркотични вещества/ винаги били свързани с придобиване на значителна материална облага. Т.е. Софийският апелативен съд не изхождал от конкретиката на случая въз основа на фактите за конкретната престъпна дейност. Позоваването е на ТР №7/2013 г. ОСГК ВКС и множество други задължителни решения на ВКС по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, в които е установено изискването за наличие на връзка между придобитото имущество – предмет на отнемане и конкретно установената престъпна дейност.
Отговорите, дадени в посоченото тълкувателно решение и задължителната практика на ВКС не са в полза на поддържаното от касатора. С тях е прието, че е достатъчно връзката /пряка или косвена/ между престъпната дейност и придобиването на имуществото да може да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде отнето то по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Тези обстоятелства определят и релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл.11 ЗОПДИППД /отм./
Въззивният съд е приложил този подход като е посочил в мотивите си, че връзка съществува както с оглед характера на престъпната дейност на ответника, сега касатор, свързана с придобиване, държане и разпространение на високорискови наркотични вещества за периода от началото на 2008 година и ноторния факт, че тази дейност е свързана с придобиването на значителна материална облага, така и предвид обстоятелството, че за част от отнетото имущество през 2008 г. не е доказан законен произход на средствата. Приел е също така, че „винаги следва да се преценява конкретно за всяко отделно имущество дали съществува връзка между придобиването на същото и осъществяваната престъпна дейност. В случая дори да се приеме релевантна датата през 2006 г., когато за пръв път ответниците придобиват собствеността върху имота, досежно отнетия недвижим имот такава връзка съществува както поради обстоятелството за близкия календарен период на придобиване на имота и извършване на престъпната дейност, така и поради характера на престъпната дейност”. Следователно съдът е съобразил задължителната практика на ВКС по приложението на закона, като е извел по логически път предположението, че съществува връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност и придобиването на имуществото въз основа на конкретиката по делото, както и с оглед релевантния период на процесното изследване, който е в рамките на определения в чл.11 ЗОПДИППД /отм./ .
Поради горното съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси и на посоченото от касатора допълнително основание, тъй като решението на въззивния съд е съобразено със закона и задължителната практика на ВС и ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44 от 08.01.2015 г. по гр.д. № 181/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважено искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място], ТБ В., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в частта за разноските по касационната жалба на Р. З. А. от [населено място].
ОСЪЖДА Р. З. А. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място], ТБ В., юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.