О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1264
София, 13.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември………………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 276/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – ТД [населено място], срещу решение № 312 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 387/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181 от 21.06.11 г. по гр.д. № 91/2009 г. на Габровския окръжен съд. С него е отхвърлено искане на касатора срещу С. Н. С. от [населено място], Д. М. С. от [населено място] и [фирма], [населено място], за отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество на обща стойност 1127 520, 80 лева, за придобиването на което не са установени законни доходи – иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД.
Ответникът С. Н. С. лично и като едноличен търговец с фирма „Л.-С. С.”, и Д. М. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-София, оспорват наличието на предпоставки за допускане на обжалването, както и излагат съображения по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението са формулирани следните въпроси, които според касаторът са от значение за точното прилагане на закона:
1. Следва ли да е налице връзка между подлежащото на отнема имущество и престъпната дейност, за която лицето е осъдено с влязла в сила присъда и какъв трябва да е нейния вид и характер, в случай че такава е необходима?
2. Подлежи ли на отнемане част от процесното имущество, което е придобито преди началото на установената по наказателното дело престъпна дейност и по образуваното гражданско дело не се съдържат други данни за еднородна престъпна дейност? В случай, че подлежат, важат ли за това имущество съображенията за формиране на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник”
3. Представлява ли нередовност на мотивираното искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД, по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, непосочването в него на обстоятелства, които да сочат на връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото имущество, предмет на искането?
4. Следва ли с доклада по чл.146 от ГПК съдът /първоинстанционен или въззивен/ при разпределяне на доказателствената тежест между страните, да укаже изрично на ищеца, респ. на въззивника или въззиваемия, че същият носи доказателствена тежест за установяване на факти, сочещи на връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото имущество, предмет на мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД?
5. Следва ли в хипотезата на п.2 и при положителен отговор на поставения въпрос, на основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът /първоинстанционен или въззивен/ да укаже на ищеца, , респ. на въззивника или въззиваемия, че същият не сочи доказателства за твърдението си, че в конкретния случай е налице основателно предположение, че имуществото, предмет на мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД е придобито във връзка с престъпна дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник?
6. Допустимо ли е да се доказват чрез съдебни експертизи доходи от определена дейност, извършвана през определен период от време, при положение, че за същия този период и от осъществяването на същата тази дейност са подавани ГДД, в които са декларирани съответни финансови резултати.
В изложението към касационната жалба липсва обосновка защо касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липса на съдебна практика по поставените въпроси, или ако такава съществува – че тя се нуждае от осъвременяване предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия /т.4 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК/. Във въззивното съдебно решение, както и в първоинстанционното такова, са цитирани множество решения на Върховния касационен съд, включително и такива, които съставляват задължителна практика за съдилищата, в които е взето отношение към част от поставените въпроси и които опровергават твърдението на касатора за основателност на искането за допускане на обжалването на посоченото основание. В тази насока може да се допълни и р. № 160 от 1.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г., ІІІ г.о., по което страна е настоящият касатор и което засяга проблематика, съвпадаща с поставената на разглеждане в настоящия казус. Поради това отговорите на въпросите не следва да се приповтарят.
Друга част от въпросите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд. Последният е приел, че искът следва да се отхвърли на две основания – защото липсват твърдения и данни за наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и наказателното производство от кръга на посочените в чл.3, ал.1 ЗОПДИППД и защото от събраните по делото доказателства се е установило, че източниците на доходи на ответниците са законни. Всяко от тези основания е достатъчно да обоснове липса на елемент от фактическия състав на закона, а от тук да доведе до отхвърляне на исковете по чл.28 ЗОПДИППД.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 312 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 387/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.