О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1347
София, 28.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември……………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 369/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Т. Н. от София, чрез пълномощника си адв. Р. Й. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 6640 от 07.12.2011 година по гр.д. N 8619/2011 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение № ІІІ-89-77 от 21.04.11 г. по гр.д. № 11608/10 г. на районен съд – София, 89 състав, като е отхвърлен иск на касаторката срещу Т. Н. Т. от [населено място], за заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 20.09.2010 г. – иск с правно основание чл.144 СК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.283, т.3 ГПК.
Ответникът Т. Н. Т. от [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
Позовавайки се на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторката твърди, че „съществува неяснота относно това какво представляват „особени затруднения”, които биха попречили на родителя да дава издръжка на навършилото пълнолетие и учещо дете”. Счита, че съществуващата в момента трайна съдебна практика на съдилищата на отхвърлят предявените искове за издръжка с правно основание чл.144 СК се явява изцяло неправилна, противоречаща на действителния смисъл на закона и е несъобразена с конкретните материални условия на живот в настоящия момент, поради което и практиката следва да бъде променена. А горепосочената правна норма трябва да бъде прецизирана или законодателно или по пътя на тълкуването й, така че да дава възможност за реално осъществяване на признатото с нея право на издръжка в полза на навършилото пълнолетие дете, което продължава да учи.
В изложението няма доводи, относими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно смисъла на това основание, разяснен в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. То се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на чл.144 СК и в частност на понятието „особени затруднения”, е достатъчна и непротиворечива. Съблюдава се от съдилищата в смисъла, разяснен в решение по чл.290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о., а именно, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС № 5/70 г. ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. Няма основание за промяна на тази практика, защото законът не е неясен или непълен, нито са настъпили промени в законодателството или обществените условия – фактори, които обуславят приложението на посочената хипотеза.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6640 от 07.12.2011 година по гр.д. N 8619/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.