О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1174
София, 14.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври…………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1950/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К., С., чрез Д. О. и П. К. – гл. инспектори, е подала касационна жалба срещу решение № 2317 от 17.12.2013 година по гр.д. № 2944/2013 година на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 04.04.2013 г. по гр.д. № 15158/2011 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлено изцяло искане на касатора срещу И. А. Д. от С. за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно описано в решението – искове с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. А. Д. от С. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по следния въпрос: „Би ли следвало да е налице основателно предположение по чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, че придобитото имущество е от престъпна дейност, от която не се реализира материална облага, тоест постановената присъда е за престъпление извън категорията на т.н. „резултатни престъпления”.
За да отхвърли исковете на касатора съставът на въззивния съд е приел, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Предположението по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ изисква обосноваването на такава причинна връзка и то с посочената в чл.3, ал.1 от закона престъпна дейност. С оглед изложеното делото е било спряно до приемането на ТР № 7/2013 г. на ОСГК ВКС, което има пряко отношение към поставения за разглеждане материалноправен въпрос. Производството по делото е възобновено поради постановяването на посоченото тълкувателно решение, което е обявено на 30.06.2014 г. С него е преутвърдена преобладаващата практика на ВКС, че e необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Тъй като въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, няма основание да се допуска касационното му разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно разглеждане на въззивно решение № 2317 от 17.12.2013 година по гр.д. № 2944/2013 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.