О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 218
София, 21.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари……………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1022/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Регионална дирекция по горите – П., подадена чрез ст. юрисконсулт Ив. Б., срещу решение № 359 от 13.07.2012 година по гр.д. N 614/2012 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 405 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 789/2012 г. на Пазарджишкия районен съд. С него са уважени искове на Ц. М. К. от [населено място], област П., срещу касатора, за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, извършено със заповед № 5/09.01.2012 г., за възстановяване на заеманата преди това длъжност „горски стражар” и за заплащане на сумата 1376 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа за времето от 09.01.2012 г. до 26.04.2012 г., ведно със законната лихва – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Ц. М. К. от [населено място], област П., чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-П., оспорва касационната жалба с писмен отговор, в който излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпроса „води ли до формална незаконност уволнението по чл.328, ал.1, т.2 КТ, когато в заповедта не е посочено на кое от двете основания е прекратено трудовото правоотношение – поради „закриване на част от предприятието” или поради „съкращаване на щата”, който въпрос според касаторът е от значение за изхода на делото и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ІІІ г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и решение № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д. № 1092/2000 г. на ІІІ г.о. Решенията са представени и са развити съображения за противоречие между приетото в атакуваното решение на Пазарджишкия окръжен съд и практика на Върховния касационен съд, включително задължителна, съдържаща се в посочените решения.
Позоваването на касатора на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, е основателно. Действително Върховният касационен съд приема, че не винаги липсата на конкретизация относно основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ има за последица признаване на неговата незаконност. Изискването за посочване, респ. узнаване на основанието за уволнение не е самоцелно и не почива на формални белези. То е гаранция за възможността уволненото лице надлежно да осъществи правото си на защита при спор относно законността на уволнението. Затова и при непосочване в заповедта на това обстоятелство, но при знание на основанието за уволнение /напр. когато това се установява от обстоятелствената част на исковата молба или от данните по делото/, уволнението не е незаконно и няма да бъде отменено по формални съображения.
Независимо от изложеното няма основание за допускане на касационно обжалване. Видно от данните по делото решаващите мотиви на въззивния съд включват освен обсъдения въпрос още един – за липсата на доказателства относно реалното съкращаване на щата, доколкото по делото не са представени щатните разписания – старо и ново, за да се направи извод налице ли е намаляване на числеността на персонала, с колко бройки и за кои длъжности. Довод в тази насока е направен още в т.1 на исковата молба и съдът е дължал произнасяне по него, като е съобразил данните по делото. В изложението към касационната жалба, обаче, този въпрос не е засегнат, а без него промяна на постановения резултат не може да настъпи.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 359 от 13.07.2012 година по гр.д. N 614/2012 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.