О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 451
София, 12.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март……………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1187/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Р. И. И. от [населено място], област Бургаска, чрез процесуалния си представител адв. И. К. АК-Б., е подала касационна жалба срещу решение № 76 от 16.06.2011 година по гр.д. N 747/2011 година на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1666 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 2865/2010 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето И. – ЕГН[ЕИК] и касаторката, и вместо него е постановено друго, като е определен режим на лични отношения между майката и детето два пъти месечно – всяка първа и трета събота на месеца от 10 до 19 часа в присъствието на близък член на семейството. Потвърдил е същото решение в останалата част, с която са ограничени родителките права на касаторката. Твърди в касационната жалба, че решението е изцяло неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. От тези оплаквания касационни основания за отмяна са първите две по силата на чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Р. Х. Валеков от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в уважената част. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторката, поради следното:
В касационната жалба и нейното допълнение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани ясни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В тях е посочено, че „съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който касае определяне на режим на лични отношения между родител и дете, както въпроса, относно ограничаване на родителски права”, т.е. очертан е предмета на делото. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване –– виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Това задължение на касаторката е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в рамките на формулиран въпрос касационният съд може да направи преценки на значението му за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са изложени в касационната жалба и са приповторени в допълнението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Нещо повече. В случая липсва както правен въпрос, така и обосновка относно наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторката не излага доводи в подкрепа на твърдението си, че липсва практика по приложението на конкретен въпрос, свързан с предмета на делото /чл.131, ал.1 СК и чл.127, ал.2 СК/, нито че тази практика е неправилна и трябва да бъде променена. Тъкмо обратно – известно е, че по посочените текстове на СК, както и по текстовете на чл.74 и 75 СК /отм./ е налице обилна практика на съдилищата, която последователно се съблюдава. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 16.06.2011 година по гр.д. N 747/2011 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.