О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 867
София, 15.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни…………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 2087/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1905 от 03.12.2012 година по гр.д. N 1881/2012 година на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят Изпълнителна агенция „Борба с градушките”, София, чрез пълномощника си адв. В. Х. от АК-София, изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 1579 от 07.03.2012 г. по гр.д. № 2028/2010 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като иск за обезщетение за недопускане на държавна служба е уважен в полза на С. Д. К. от София и е присъдена сумата 16 734,55 лева, ведно с мораторна и законна лихва, както и с разноските по делото, изчислени по компенсация.
Недоволен от решението е останал и ищецът С. Д. К. от [населено място], който чрез пълномощника си адв. Ч. Х. от АК- П. го обжалва в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е отхвърлен искът му до пълния предявен размер от 58 641,12 лева, ведно със съответните мораторни и законни лихви, както и в частта за разноските – искове с правни основание чл.122, ал.3 ЗДСл и чл.86 ЗЗД. В първата жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, а във втората – поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5 000 лева.
1. Касаторът Изпълнителна агенция „Борба с градушките”, София, e представил първоначално и допълнително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. В него не са формулирани конкретни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че „Решения, в противоречие на твърдението, че съдебната практика е единна за това, че в разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл предвидената възможност за присъждане на обезщетения в два случая и че всяко може да се осъществи с предявяване на иск самостоятелен за всяко едно от тях, въпреки усилията, не успях да открия.” Счита също така, че поставеният въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. касаторът поддържа наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК.
Доколкото липсва ясно формулиран въпрос и не са представени задължителни решения на ВС и ВКС, или незадължителни решения на съдилищата, следва да се приеме, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Липсва основание касационното обжалване да се допусне и по т.3 на чл.280 ГПК, тъй касаторът не е обосновал твърдението си за липса на съдебна практика по приложението на чл.104, ал.1 ЗДСл, нито е изложил съображения за това, че съществуващата практика е неправилна и трябва да се промени или доразвие в поддържана от него насока. Независимо от това може да се посочи, че по посочената правна норма, която е аналогична с тази на чл.225, ал.1 и 2 КТ, практиката е в смисъл, че предявяването на иска за пълната стойност на обезщетението включва в себе си и искане за присъждане на по-малката стойност, ако се установи разлика в хода на съдебното разглеждане.
2. По жалбата на С. Д. К. от [населено място].
Този касатор е поставил материалноправния въпрос дали сключването на нов трудов договор с друг работодател изключва правото на обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл и от значение ли е за постановения от въззивния съд резултат, както и съставлява ли признание на иска плащането от работодателя на осигурителни вноски в НАП за всички социални рискове, както и издаването на удостоверение обр. УП-2 с посочване на размера на работната заплата, за която са внесени съответните осигуровки. Развил е довод за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение във връзка с приетото по предходно дело между същите страни на същото основание, като представя влязлото в сила съдебното решение по това дело /р.№ 250 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1042/2008 г. на Софийския апелативен съд/, както и решение по чл.290 ГПК № 677 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Задължителен отговор на първия въпрос се съдържа в представеното от самия касатор решение по чл.290 ГПК № 677 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В него е прието, че размерът на обезщетението за недопускане на работа по чл.225, ал.3 КТ, който текст е дословно възпроизведен в чл.122, ал.3 ЗДСл, се определя след приспадане на получените суми за исковия период по друго трудово правоотношение. Това е така, тъй като на обезщетяване подлежи вредата от неправомерното поведение на работодателя, а тя винаги се съизмерява с действително претърпяната вреда. В случая реалната вреда съставлява разлика между брутното възнаграждение на служителя за времето на недопускане на държавна служба и полученото възнаграждение за положен труд при друг работодател, ако такава разлика съществува. Осигурителните плащания към НАП са правоотношения между други страни на други основания, поради което не съставляват признание на гражданския иск в разглеждания контекс – размерът на задължението по чл. 122, ал.3 ЗДСл. Приетото по предходното решение между страните не формира сила на присъдено нещо и не е задължително за настоящото производство. То е между същите страни и на същото основание, но за друго искане – период различен от процесния. В предходното производство не е направено възражение за наличие на друго правоотношение, свързано с полагане на труд, през разглеждания тогава период, нито са събирани доказателства в тази насока. Различната фактическа обстановка е обусловила различните правни изводи на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1905 от 03.12.2012 година по гр.д. N 1881/2012 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.