О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 41
София, 07.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември……………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело № 4948/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез процесуалния си представител юрск. М. Т., е подала касационна жалба срещу решение № 3316 от 18.05.2015 година по гр.д. № 9592/2014 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-31-87 от 7.04.14 г. по гр.д. № 24730/13 г. на Софийския районен съд – 31 състав в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу Д. К. Л. за установяване на вземане за разликата между 5 787, 09 лева и пълния предявен размер от 7 496, 44 лева – иск с правно основание чл.150 ЗЕ във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. В касационната жалба са посочени основанията за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Д. К. Л. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма ясно формулиран въпрос, но в него е записано, че „въпросът има директно отношение към процесуалните задължения на съда по оценка на доказателствата и връзката им с твърденията на страните и конкретно се изразява в това доколко съдът сам е задължен да подложи на анализ и оценка доказателствата по делото”. След това в него са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Представено е едно съдебно решение по гр.д. № 21628/2011 г. на Софийския районен съд, но не е обяснена връзката му с настоящото дело и къде касаторът съзира противоречие между двата акта, респ. необходимост от отстраняването му. В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Известно е, че този текст се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационно обжалване не може да се допусне. Независимо от това трябва да се имат предвид разпоредбите на чл.155 и 156 ЗЕ, съобразно които отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, респ. топла вода се уреждат на база реално доставената топлинна енергия, както и Директива 2006/32/ЕС, която съдържа изискване за плащане на реално доставени, изразходвани и измерени количества топлоенергия.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3316 от 18.05.2015 година по гр.д. № 9592/2014 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.