О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 47
София, 12.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
в закрито заседание на четвърти декември ………………………………………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………………
гр.дело N 5246/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], е подало касационна жалба чрез пълномощника си адв. Хр. М. от АК-София, срещу решение № 279 от 08.05.2014 година по гр.д. № 142/2014 година на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1197, постановено на 22.11.2013 г. от РС-Перник по гр.д.№ 2010/2013 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Г. И. С. от [населено място], [община] за разликата от 4000 лева до 6000 лева, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на влошаване на професионалното заболяване „глухота, сензорна загуба на слуха, неврит на слуховите нерви. Комбиниран отоневрологичен синдром”, както и за разликата над 1000 до 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние за професионалното заболяване „дискови хернии /многоетажна поясна остеохондроза” и вместо това е постановено друго, с което са уважени исковете на Г. И. С. в посочените размери. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Г. И. С. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Б. В. от АК-София, оспорва касационната жалба както относно наличието на предпоставки за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани питанията: 1. „Въпросът за приложението на чл.200 от КТ и чл.52 ЗЗД е решаван противоречиво от съдилищата. Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всяко едно професионално заболяване е в изключително завишен размер и не отразява справедливо обезщетяване на претърпените болки и страдания, с оглед вида и тежестта на причиненото увреждане”. 2. „Въпросът за приложението на чл.200 от КТ и процесуалният въпрос за разпределението на доказателствената тежест в процеса, е решаван противоречиво от съдилищата”.
Първият въпрос трябва да се разгледа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е посочено решение от 6.12.2007 г. по кас. гр.д. № 238/2007 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав. Не е обосновано обаче, с какво процесното решение противоречи на приетото в приложеното решение, освен че се касае до искове, предявени и разгледани на едно и също правно основание – чл.200, ал.1 КТ. Съпоставката на двете решения дори не разкрива фактическо или правно сходство и не дава възможност да се направи каквато и да е връзка между двата казуса.
На същото допълнително основание трябва да се разгледа и процесуалният въпрос, свързан с доказването на професионалната болест на ищеца, включително за наличието на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК – решение от 8.01.2008 г. по гр.д. № 133/2007 г. на САС, ГК, 1 състав и решение от 7.01.2008 г. по гр.д. № 702/2007 г. на САС, ГК, 1 състав. Въззивното решение по настоящото дело е съобразено с практиката, посочена от касатора и в него доказателствената тежест не е разменена, респ. не е възложена на ответника – касатор по делото. Друг е въпроса, че съдът е приел за доказано спорното обстоятелство за наличие на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, който въпрос може да се дискутира при допускане на обжалването по същество на делото, тъй като отговорът му зависи от разбора и преценката на представените писмени доказателства.
При този изход на делото касаторът ще заплати разноските, които ответникът претендира и установява с договор за правна защита и съдействие от 01.08.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 279 от 08.05.2014 година по гр.д. № 142/2014 година на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. С. от [населено място], [община] сумата 1100 лева /хиляда и сто лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.