О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 251
София 17.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари…………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5534/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. И. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С.Я. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 1013 от 07.06.2013 година по гр.д. N 1171/2013 година на Пловдивския окръжен съд в частта, с което потвърдено решение № 253 от 25.01.2013 г. по гр.д. № 14244/2012 г. на районен съд Пловдив. С него е отхвърлен иск на касатора срещу К. А. Н. от [населено място], [община], област Пловдив, за сумата 153, 40 евро, съставляваща 2% договорна лихва за периода 04.06.2010 г. – 31.07.2010 г. и сумата 7 576,60 евро, съставляваща 4% договорна лихва за периода 31.07.2010 г. – 06.08.2012 г., ведно с 4% договорна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението – искове с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът К. А. Н. от [населено място], [община], област Пловдив, чрез пълномощника си адв. Б. Г. от АК-Пловдив, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени въпросите: 1. Представлява ли представения по делото документ, изходящ от ответника Н., писмена договорка за лихви съобразно чл.240 от ЗЗД”. 2. Ако документът, изходящ от Н., не представлява писмена договорка за лихви по чл.240 от ЗЗД, дължи ли Н. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от деня на падежа до окончателното изплащане на цялото задължение по договора за заем?”.
Не е развито, обаче, допълнителното основание, на което да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – не се обосновава наличието на противоречие между приетото във въззивното решение и задължителна практика на ВС и ВКС. Приложени са съдебни решения с незадължителен характер, данните по които не съответстват на установените по делото – така р. № 729 от 19.05.2003 г. по гр.д. № 1506/2002 г. на V г.о. разглежда значението на документа „запис на заповед”, а в случая представения документ е „декларация”. Обратно – приетото от въззивния съд съответства на практика на ВКС, посочена в отговора на касационната жалба от ответника по делото.
Вторият въпрос е зададен некоректно, тъй като отговорът му несъмнено би бил положителен / в какъвто смисъл са и представените съдебни решения/, но само ако такъв иск е бил предмет на разглеждане. В случая са предявени искове за договорна /чл.240, ал.2 ЗЗД/, а не за законна лихва /чл.86 ЗЗД/, а съдилищата не са имали основание да се произнасят извън сезирането. В този смисъл Върховният касационен съд намира, че при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК няма основание да се допусне обжалването – в таза насока могат да се имат предвид разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не присъжда разноски за касационната инстанция на ответника поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1013 от 07.06.2013 година по гр.д. N 1171/2013 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.