О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 607
София, 08.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 7385/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Н. Ц. Д. със съд. адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 370 от 13.08.2013 година по гр.д. № 639/2013 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 457 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 255/2013 г. на Пазарджишкия районен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Център за спешна медицинска помощ – П., за признаване на незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД 09-12 от 28.11.2012 г. на Директора на Ц.-П. и за възстановяване на заеманата длъжност – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ – П., чрез пълномощника си адв. Ж. К. от АК-П., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не са налице както общото /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълните основания /чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ за допускане на обжалването. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
Въпреки дадените указания от въззивния съд изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В него са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че се поставя „материалноправния въпрос за законността на дисциплинарното уволнение, обусловен от спазване на императивния ред за налагането му, установяването и тежестта на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определянето на наказанието за него по критерия на чл.189, ал.1 КТ”. Поддържа се оплакване, че липсват мотиви за тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя – т.е. за допуснато съществено процесуално нарушение по съществото на правния спор.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Независимо от това по въпроса за приложението на чл.189, ал.1 във вр. с чл.190, ал.2 КТ има обилна и последователна съдебна практика, която се съблюдава от съдилищата. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването. С оглед изхода на касационното производство касаторът дължи разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответната страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370 от 13.08.2013 година по гр.д. № 639/2013 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Ц. Д. с постоянен и съд. адрес в [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Център за спешна медицинска помощ – П. сумата 550 лева /петстотин и петдесет лева/, която представлява адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.