О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 195
София, 05.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 5527/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
О. п. – С. е подала касационна жалба и допълнение към касационна жалба срещу решение № 270 от 13.06.2013 година по гр.д. N 290/2013 година на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 18.01.2013 г. по гр.д. № 476/2012 г. на районен съд – Ихтиман. С него П. на РБ е осъдена да заплати на А. Л. В. от София сумата 5000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.387, ал.2 във вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, ведно със законна лихва върху посочената сума от 06.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото – иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът А. Л. В. от София, чрез пълномощника си адв. Б. Л. от АК-С., оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване и допълнението към основанията за допускане на касационно обжалване на О. п. – С. трябва да се отнесат към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в тях се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.11 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3 от ТР №3/2004 г. ОСГК, както и на практика по р. № 718 от 14.10.2009 г. по гр.д. № 1798/2008 г. на ІІ г.о. ВКС; р. № 785 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 556/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; р. № 449 от 18.03.2011 г. по гр.д. № 37/2011 г. на Апелативен съд – София, за което няма данни да е влязло в сила и още две решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са окончателни.
Жалбоподателят не е формулирал ясни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се поддържа, че следва да се разгледа въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което трябва да се определи от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и доказателства по делото, за да се обезпечи точното прилагане на принципа за справедливото обезщетяване по чл.52 ЗЗД, както и материалноправният аспект на същия въпрос – определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ. Касаторът счита, че в случая то е силно завишено и поради това несправедливо високо.
Въззивното решение на Софийския окръжен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, наказателното преследване по което е прекратено с постановление на прокурор от РП-Самоков. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от съдилищата на 5000 лева, а е отхвърлено за разликата до предявения размер от 20 000 лева. В тази насока въззивният съд е съобразил търпените от ищеца мерки на процесуална принуда – задържане под стража за 72 часа, продължилото необосновано дълго време наказателно преследване – повече от 7 месеца, което е завършило с постановление за прекратяване, тежестта на повдигнатото обвинение, служебното положение на ищеца – служител в системата на МВР, претърпения стрес и психически тормоз, влошеното здравословното състояние /хипертонични кризи и периферен отоневрологичен синдром/. Съдът е изложил подробни съображения и е обсъдил представените медицински доказателства за наличието на причинна връзка между преживения стрес от воденото наказателно производство и заболяванията на ищеца, проявили се в хода на това производство, за което липсва друга обусловеност. За да се постигне справедливо обезщетяване по смисъла на закона съдът е отчел всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
Съдът не присъжда разноски за това производство поради липса на искане и данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 270 от 13.06.2013 година по гр.д. N 290/2013 година на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.