О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 41
София, 03.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември……………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 5323/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], С., приподписана от адв. Ю. С. от АК-С., срещу решение № 1127 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 1755/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 14.04.2009 г. по гр.д. № 1617/2006 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на С. И. С. от С. сумата 5 322,23 лева имуществени вреди, както и в частта, с която е отменено същото решение и вместо него е постановено друго, като касаторът е осъден да заплати на С. И. С. от С. сумата 2 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, по искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата С. И. С. от С., чрез пълномощниците си адв. Н. Х. и адв. Н. Ч. от АК-С., оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, но е процесуално допустима само по иска за имуществени вреди. Искът за неимуществени вреди е с цена от 2 000 и не подлежи на касационно разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовават касаторът поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на поддържаното от касатора допълнително основание. Приповторени са доводите от касационната жалба, относими към правилността на въззивното решение по съществото му – за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, свързани с необсъждане на доказателства, липса на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, липса на свои фактически и правни изводи по съществото на спора, както и за допуснати нарушения на материалния закон относно вредите, които възникват при осъществяване на правомощията на държавни органи и общините – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. От по-нататъшното изложение на основанията за касационно обжалване може да се извлече питането дали се прилага презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД в хипотезата на чл.49 ЗЗД. Следва да се отговори, че при всички състави на непозволеното увреждане, а не само в хипотезата на основния текст по чл.45, ал.1 ЗЗД, вината като елемент се презумпира. Затова правилно въззивният съд е посочил, че макар отговорността на възложителя на работата да е гаранционно-обезпечителна, тя е производна на виновните противоправни действия на лицето, на което е била възложена работата. По този въпрос няма противоречива практика на съдилищата и такава не се установява от представените решения към касационната жалба и изложението.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване –– виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Задължението на касатора да формулира въпрос /питане/ е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само спрямо него касационният съд може да направи преценка на значението му за изхода на конкретното дело, връзката му със съществените мотиви на въззивното решение и наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са изложени в касационната жалба и са частично приповторени в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Нещо повече. В случая липсва както надлежно формулиран правен въпрос, така и обосновка относно наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство /адвокатско възнаграждение/ в размер на 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1127 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 1755/2009 г. на Софийския апелативен съд по иска за имуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма], С., приподписана от адв. Ю. С. от АК-С., срещу решение № 1127 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 1755/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. И. С. от С. сумата 2 000 лева неимуществени вреди, ОСЪЖДА [фирма], С., ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С. от С. сумата 300 лева /триста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Определението във втората му част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.