О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 298
София, 11.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари……………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1075/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Д. Т. от София, /Б. Н. Т. според българските документи за самоличност/, приподписана от адв. Ст. К. от АК-Б., срещу решение № 46 от 02.07.2012 година по гр.д. N 137/2012 година на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 453 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 971/2011 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу [фирма], [населено място], за заплащане на сумата 25 001 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикуване на две статии на интернет-сайта „Биволь” на 25.02.2011 г. и 29.03.2011 г. – иск с правно основание чл.49 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-Б., оспорва жалбата с писмени възражения. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: „Дали собственикът на уебсайт, съставляващ електронна медия, отговоря „като възложител на работата” по смисъла на чл.49 ЗЗД за публикуваните на същия уебсайт материали /включително журналистически такива/, чието написване и изпращане не е възложено от собственика на уебсайта и собственикът на уебсайта и авторът на публикувания материал не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение?” и „Какво е съотношението на съставите на обида и клевета по НК и състава на генералния деликт по чл.45 от ЗЗД, респективно на фактическия състав на обективна /безвиновна/ отговорност по чл.49 ЗЗД?” По-нататък се твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и по тях към настоящия момент няма формирана съдебна практика, а и няма изрични правни норми, третиращи тези въпроси. Това налагало да се допусне разглеждането на касационната жалба на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са изложени доводи, които да обосновават основателността на искането. Върховният касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. По първия въпрос: Несъмнено е, че отговорността по чл.49 ЗЗД се носи от възложителя на определена работа, при или по повод изпълнението на която е причинена щета. Необходима е облигационна, трудова, административна или др. връзка между възложителя и изпълнителя на работата, за да е налице „възлагането” като елемент от фактическия състав на посочената разпоредба. Задължение на ищеца е да докаже съществуването на възлагателно правоотношение, за да може да реализира гаранционно-обезпечителната отговорност за чужди виновни действия спрямо ответника, от които претендира да е настъпило деликтното увреждане. Без изрична уредба, която да регламентира отговорността на собственика на уебсайт за публикации, които не е възлагал другиму, или която да разширява приложното поле на понятието „възлагане на работа” в желаната от касатора насока, отговорност за непозволено увреждане не може да се реализира на предявеното основание – чл.49 ЗЗД.
По втория въпрос: Той не е бил предмет на разглеждане в производството и се поставя за пръв път в касационната жалба. Съмнителен е и правният интерес от повдигането му. Освен това въпросът е формулиран непрецизно, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна и не може да се съвмести с каквато и да е твърдение за вина на ответника-юридическо лице, още по-малко с такава по НК. В случая иск по чл.45 ЗЗД не е предявен, нито са посочени лицето или лицата, които са виновни причинители на вредата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 02.07.2012 година по гр.д. N 137/2012 година на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.