О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 600
София, 07.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни……………………………………….
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 2142/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Окръжна прокуратура – София е подала касационна жалба срещу решение № 109 от 19.02.2016 година по гр.д. № 910/2015 година на Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 156 от 31.08.2015 г. по гр.д. № 242/2015 г. на районен съд Костинброд и окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди е определен на 11 000 лева по иск, квалифициран от въззивния съд с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и в частта за размера на присъдената държавната такса. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Р. Х. Н. от [населено място], [община], не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационната жалба и изложението към нея трябва да се отнесат към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като в тях се съдържат твърдения за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд и на указанията, съдържащи се в П № 4/68 г. на Пленума на ВС, ТР № 3/95г. на ВКС и ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС.
. Жалбоподателят е формулирал общ въпрос, който желае Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС относно начина на формулиране на питанията. В изложението е посочено, че „материално-правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ”.
Независимо от това въззивното решение на Софийския окръжен съд не противоречи на посочените от касатора постановление и тълкувателни решения, нито на приложените решения по чл.290 ГПК № 25/11.02.2014 г. по гр.д. № 5302/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.; № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г. на ІV г.о. и № 591/27.09.2010 г. по гр.д. № 1891/2009 г., ІV г.о. Тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 НК, за което впоследствие наказателното преследване, продължило 5 г. и 4 мес., е приключило с оправдателна присъда – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР № 3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер от 11 000 лева, което въззиввият съд е намалил спрямо определеното от първоинстанционния съд такова от 15 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД, т.11 от П № 4/68г. ПлВС и съобразно постоянната практика на съдилищата. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това. По отношение на дължимата държавна такса не са формулирани въпроси и не е представена съдебна практика съобразно изискванията на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 109 от 19.02.2016 година по гр.д. № 910/2015 година на Софийския окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.